В последните дни политическата обстановка е: хляб, пасти и простотии. Поне последното да бяха зрелища, че ние зрителите да се забавляваме, ама с тези бездарни актьори – толкова. Първо се счепкаха за „конвенцията“, което е добре. После председателката на парламента обвини Президента за лошия рейтинг на Народното събрание (санким някога е бил хубав). По традиция, Премиерът не благоволи да си уважи депутатите при вота на недоверие. Ама защо да го прави? Той досега не ги е уважавал, че сега ли? Пък и те са доказали, че не заслужават уважение. Два дни защитаваха Главчев и се кълняха в леля си, че няма да му гласуват оставката и накрая дойде набора и завъртяха палачинката. То да беше палачинка да кажем, че са в мастършеф, ама според мен направо завъртяха пумпала и влязоха в Джендършеф. Товариш Ниновой поиска референдум за Истанбулската приказка, санким не е ясно мнението на хората и на църквата, ама социалист и църква…? Чак „Великият хидроинженер, Везирът на сараите, Волният сокол на републиката прехапа устни неразбиращ, как може такава гюрултия, джанъм, само за кавга, без никакви пари? За капак тримата
тенори пак се скараха. По точно Воеводата и Фронтовака, щото третият май вече са го пуснали „карастанчовите“, а и нова среща със съда може да я помни дълго. Воеводата ни в клин, ни в ръкав, поиска референдум за гейбраковете, ама забравил да пита ортака. Няма по-лошо нещо на света да вземеш решение без разрешението на главния фронтовак на Републиката. Това – икономика, демографска криза, премахване на хомота от главата на дребния бизнес с конкретни предложения – бошлаф. „Като няма хляб – яжте пасти“ е казала Мария Антоанета. Тя обаче нито е знаела, нито се е интересувала от дереджето на народа. С една дума, е била природно тъпа и безумно нагла. При нас обаче пастите са заменени с простотии. Поне да има зрелище. То сега, за да не се изложим пред чужденците, ще траем. Продължават ли така обаче, юни някои ще грабнат пастите. Стария Капитан.