Те варират в зависимост от сложността на делото и тежестта на престъплението, в което човекът е уличен. Според източниците ни, сред юридическите среди вървят негласни тарифи за различните услуги. Пет бона трябва да плати арестуван на окръжен съдия, за да измени мярката му за задържане. За градски съд същата услуга достига до 20 000 лв. Съвсем очаквано в спецсъда тя възлиза на 50 хилядарки.Съвсем солен става ценоразписът, когато уличеният трябва да бъде оправдан. Мизата обичайно се движи между 100 и 150 бона. Практиката показва, че подсъдимите не разкешват на първа инстанция, за да имат възможност да платят „колкото им поискат” на втора. Има случаи, в които се искат и много повече пари от тези, които са известни. Когато, обаче доказателствата са железни, обичайно се „подписва” негласно споразумение между виновника и съда, така, че и вълкът да е сит и агнето-цяло. Става дума за това, че на съдията се дава една прилична сума, докато той в замяна на това присъжда минималното наказание, предвидено в закона.
Във Върховният административен съд се действа по различен начин. Там мизата е между 20 и 25% от материалния интерес на засегнатите лица. Това важи основно при обжалване на данъчни ревизии. Обществена тайна е, че предварителните договорки стават в ресторант, намиращ се в близост до ВАС.
Прокуратурата не остава по назад в прибирането на парсата. За окръжна и градска прокуратурата се знае, че ако някой трябва да се отърве от обвинение, което са му „прикачили”, ще трябва да се бръкне поне за 20 000 лв. В спецпрокуратурата тази сума скача пет пъти, достигайки до 100 000 лв.
Тези, които са сгазили лука, обаче гледат да се оправят още, докато проблемът е на ниво полиция. Там и сумите са далеч по-ниски. Твърди се, че най-голямата лапачка е при тежките пътно-транспортни произшествия и то когато трябва да се дава кръвнина. Корупцията при тези случаи започва още от линейката, извозила трупа, минава през служителите, извършили оглед на местопроизшествието, та се стигне до разследващите полицаи, експертите и дори поемните лица.
В съдебната система има множество магистрати, които не се поддават на корупционен натиск. По ирония на съдбата те се оказват най-много проверявани или наказвани.
Те варират в зависимост от сложността на делото и тежестта на престъплението, в което човекът е уличен. Според източниците ни, сред юридическите среди вървят негласни тарифи за различните услуги. Пет бона трябва да плати арестуван на окръжен съдия, за да измени мярката му за задържане. За градски съд същата услуга достига до 20 000 лв. Съвсем очаквано в спецсъда тя възлиза на 50 хилядарки.
Съвсем солен става ценоразписът, когато уличеният трябва да бъде оправдан. Мизата обичайно се движи между 100 и 150 бона. Практиката показва, че подсъдимите не разкешват на първа инстанция, за да имат възможност да платят „колкото им поискат” на втора. Има случаи, в които се искат и много повече пари от тези, които са известни. Когато, обаче доказателствата са железни, обичайно се „подписва” негласно споразумение между виновника и съда, така, че и вълкът да е сит и агнето-цяло. Става дума за това, че на съдията се дава една прилична сума, докато той в замяна на това присъжда минималното наказание, предвидено в закона.
Във Върховният административен съд се действа по различен начин. Там мизата е между 20 и 25% от материалния интерес на засегнатите лица. Това важи основно при обжалване на данъчни ревизии. Обществена тайна е, че предварителните договорки стават в ресторант, намиращ се в близост до ВАС.
Прокуратурата не остава по назад в прибирането на парсата. За окръжна и градска прокуратурата се знае, че ако някой трябва да се отърве от обвинение, което са му „прикачили”, ще трябва да се бръкне поне за 20 000 лв. В спецпрокуратурата тази сума скача пет пъти, достигайки до 100 000 лв.
Тези, които са сгазили лука, обаче гледат да се оправят още, докато проблемът е на ниво полиция. Там и сумите са далеч по-ниски. Твърди се, че най-голямата лапачка е при тежките пътно-транспортни произшествия и то когато трябва да се дава кръвнина. Корупцията при тези случаи започва още от линейката, извозила трупа, минава през служителите, извършили оглед на местопроизшествието, та се стигне до разследващите полицаи, експертите и дори поемните лица.
В съдебната система има множество магистрати, които не се поддават на корупционен натиск. По ирония на съдбата те се оказват най-много проверявани или наказвани. Публикуваме информацията на фрогнюз без редакторска намеса!