Днес в Бургас се проведе първият протест срещу насилието над деца. Като професионален революционер определям присъствието, като добро, е можеше и повече родители да се размърдат в хубавото време, ама…! Организаторите обявиха, че протеста не е срещу Кмета (не дай си боже) и общината, нито срещу учителите, а е за по-добри условия. Явно се надяват Арменският поп да им ги осигури. Исканията бяха резонни. Да се намалят групите в детските градини и да се увеличат учителките. Имаше и едно за мен странно искане – за мандатност на директорите? По-остър беше господин Стефан Петров от „Организация за защита на Българските граждани“, който направо поиска оставката на Кмета и на съветниците, като нарече 90% от тях
„безполезници“ (‘що ли отидох и аз), ако не изпълнят исканията им. Попитах организаторите „Ако се намалят групите и се увеличат учителките, кой ще плаща масрафа? И готови ли са родителите да плащат по-високи такси?“- опааа. Отговорът беше, че това е работа на общината. Значи имам Голф и искам Мерцедес, ама друг да плати. Даже една журналистка тъжно констатира, че увеличението на таксите може да доведе до намаляване на парите за прически и маникюр. Железният аргумент на протестиращите бе, че в някои общини –
Созопол – няма такси. „Не на насилието! – е добро, исканията също. Остава въпросът, кой ще плаща?
Капитан.