Велизар Енчев: Защо министър Захариева не е извикала Нейнски „да се върне в България за консултации“!

Велизар Енчев 
Посланик на България в Хърватия (1997-2002) 
Доктор по международно право 

Имаме ли българско външно министерство или работещите в него са външни за държавата ни?                                                                                                          Как е възможно след публичното изявление на външния министър Чавушоуглу за турска намеса при гласуването на Закона за вероизповеданията министър Захариева още да не е наредила на посланик Надежда Нейнски „да се върне в България за консултации“?                                                                                                            В двустранните отношения, когато едната страна е нанесла обида на другата и си е позволила действие, което не е в духа на добросъседството, като погазва както международното, така и националното право на другата държава, препоръчително е посланикът на засегнатата страна временно да се отзове.

Формулировката за подобно действие в конкретния случай може да звучи така: „Извикваме посланик Нейнски за спешни консултации в София …“

Продължителността на тези „спешни консултации“ зависи от два фактора – колко тежко е засегната България и кога турската страна ще поднесе извинение под някаква форма.

Ако Екатерина Захариева не знае това, посланик Нейнски със сигурност го знае, защото бе външен министър в кабинета на Иван Костов, който водеше твърда политика към Анкара.

Посланик Нейнски също може да предложи тази стъпка – връщането й в София за консултации, за да демонстрираме дипломатическо недоволство от недопустимото изявление на Чавушоуглу.

В средата на 2001 г. министър Надежда Михайлова събра на съвещание посланиците във всички балкански държави. Тогава силно впечатление направи обстойното изложение на посланика ни в Турция Стоян Сталев – за надигането на неоосманизма и за необходимостта от адекватно противодействие от наша страна.                            Казаното тогава от Стоян Сталев изобщо не се различава от днешната ситуация в Република Турция.

Припомням това, защото преди две години Надежда Нейнски си позволи изявление, което по-скоро може да чуем от турския посланик в София. Тогава посланик Нейнски призова изселническите организации на българските турци да подават заявления за откриване на избирателни секции в Турция. Логично в Народното събрание веднага се чуха гласове за нейното отзоваване от Турция – но не временно, а като наказателна мярка.

Продължавам да вярвам, че в следващите часове Екатерина Захариева ще нареди на българския посланик в Анкара „спешно да се върне за консултации в София“.

Иначе външният министър Чавушоглу ще продължи да ни третира като васална турска провинция.