В новата конституция ПП и ДБ предлагат 24-ти Май национален празник!

0
629
1366x768[1]
Източник : Днес.бг

Освен разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни съвета и ограничаване на правомощията на главния прокурор, са предвидени и мерки за ограничаване на статута на служебния кабинет, мандатност на кметовете на общини, както и изрично вписване на 24 май като национален празник с името „Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата“.

Това стана ясно на съвместна пресконофернция на „Продължаваме промяната-Демократична България“ при представяне на своя проект за конституционни промени. Брифингът се провежда в централата ДСБ на ул. „Кърниградска“ в София и съвместно с представители на инициативата „Правосъдие за всеки“, с които по-рано през седмица коалицията-мандатоносител обсъди идеите за промени в основния закон.

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов обясни, че проектът за конституционни промени е резултат от дългогодишни усилия на демократичната общност, а в последните месеци текстовете са обсъждани на различни нива и в парламента с ГЕРБ и ДПС и изрази надежда за консенсус при гласуването му в НС.

Основните предложения, заложени в проекта са:

  • въвеждане на стандарт за конституирането на независимите регулаторни и контролни органи;
  • реформиране на института на служебните кабинети;
  • възможност на индивидуална конституционна жалба от всеки гражданин;
  • мандатност на кметовете на общини;
  • промяна на датата на националния празник – 24 май.

„Става дума за законопроект, който третира три големи въпроса – ядрото е с необходимото преструктуриране на съдебната власт и водела на управление чрез разделянето на ВСС и ограничаването на безконтролната власт на главния прокурор„, каза Иванов.

„Има и поредица от текстове, свързани с държавното управление. Има текст, който въвежда конституционен стандарт за конституирането на независимите контролни и регулаторни органи. Има предложение за преформатиране на института за служебните кабинети. Има предложение, свързани с въвеждането на индивидуална конституционна жалба – възможността на всеки български граждани да се обърне към Конституционния съд. Има текст, който въвежда мандатност за кметовете на общини, за да прекъснем тенденциите на феодализацията в местната власт“, обясни още Христо Иванов.

Той допълни, че колегите им от ГЕРБ разработват текстове за Инспектората и неговата роля, която, добави Иванов, е много важна.

Сега действащата Конституция беляза прехода от комунизъм към демокрация, отбеляза председателят на ДСБ Атанас Атанасов.

„Неслучайно сега след предходни опити предлагаме основните текстове да бъдат в главата съдебна власт и начина, по който се управлява прокуратурата“.

Правосъдният министър Атанас Славов заяви, че едно от предложенията е мандатът на главния прокурор да бъде намален от 7 на 5 години, като той стане административен ръководител и само в специфични случаи да участва в граждански и административни дела.

Тази седмица представители на ПП-ДБ и „Правосъдие за всеки“ обсъдиха темата на среща в парламента. По думите на Велислав Величков от инициативата предложенията касаят функциите на главния прокурор. Той коментира пред журналисти, че главният прокурор няма да има реална власт, а методическите указания вероятно ще бъдат пренасочени към прокурорския съвет като цяло.

Правосъдният министър Атанас Славов вече отбеляза, че едно от предложенията за промени в Конституцията, което е на ПП-ДБ, е министърът на правосъдието да има водеща роля при номинирането на следващия главен прокурор при вече променена негова роля – с по-ограничени функции, с отпадане на надзора за законност и методическо ръководство.

Той участва и в среща с лидерите на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС за конституционните промени в края на юни. На разговорите тогава от ДПС напомниха, че имат свой проект.

Преди дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза пред журналисти в парламента, че е приел възможността конституционната реформа да е факт до края на годината.

Съгласно Конституцията правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители (60 депутати) и на президента. Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.


ADS