Украинци вилнеят в Курск, Путин е мрачен, рухва митичният му статут
„Сънди Таймс“: Оказа се, че хвалбите му са кухи, а решенията – погрешни
През 1993 г., след неуспешна парична реформа, руският премиер случайно каза на страната какво мисли в действителност. „Искахме да стане по-добре, а се получи както винаги“, каза Виктор Черномирдин. Репликата все още забавлява фаталистично настроените му сънародници, които от горчив опит са се научили да не се надяват твърде често на „по-доброто“, пише „Сънди Таймс“.
Миналата седмица, когато стана ясно колко далеч от курса се е отклонила инвазията на президента Путин в Украйна, дори един от хиперпатриотичните военни коментатори, които обикновено подкрепят Кремъл, не можа да се сдържи да не изтърси фразата на покойния Черномирдин заради кадри, показващи как украинските войски вилнеят в руската Курска област.
Властите в Москва представят първото голямо вражеско нахлуване на тяхна територия след Втората световна война като отчаян ход, обречен на провал, но обикновените руснаци, гледайки телевизионните кадри с бежанците, които се стичат от фронтовата линия, усещат, че войната в най-добрия случай сега обещава пирова победа за Кремъл. Те разбират, че истинската цел трябва да бъде свеждането до минимум на дългосрочните загуби за Русия.
Това е удар за Путин. В миналото той успяваше да се отърси от кризите и гафовете почти без усилия, но след решението си да нахлуе в Украйна през февруари 2022 г. претърпя редица неуспехи – от международна изолация до бунт на наемната му армия на „Вагнер“.
Освен това митичният му статут на човек, който никога не греши, става все по-неустойчив. За пореден път се оказа, че хвалбите на Путин са кухи, а решенията – погрешни.
Граничните укрепления, които той твърдеше, че се изграждат през последните две години, се оказаха недостатъчни, ако изобщо ги е имало. Договорите за противотанкови „драконови зъби“ и други подобни препятствия бяха възложени на негови приближени, а парите често са били просто разграбени.
Що се отнася до началника на Генералния щаб генерал Валери Герасимов, когото Путин защитава въпреки многобройните призиви за уволнението му: той е бил предупреден за нахлуването, но е сметнал, че това ще бъде просто поредният незначителен рейд.
След като в началото на войната обеща, че „наборници не участват в конфликта и няма да участват в него“, сега Путин отчаяно изпраща наборни войници, за да се опита да задържи калените украински ветерани.
Той също така не може да извлече вътрешнополитически капитал от гледката на бронирани машини, доставени от Запада, които са начело на украинското настъпление (особено германски, като се има предвид, че Курск е мястото на мащабна танкова битка срещу нацистите през 1943 г.).
Това е така, защото той твърди, че украинците всъщност са проксита на НАТО, и защото предупреждението му, че всяко нападение на руска територия ще предизвика апокалиптичен отговор, очевидно не успя да възпре Киев или Запада.