До края на мораториума, надявам се и по-рано, в КЕВР да сме готови с анализи, които ще дадат ясна представа накъде отиват цените. В България имаме по-голям набор от средства, за да адресираме тази криза, която е в цяла Европа.
Уникалната ситуация у нас е, че сме на последно място по преход на по-нисковъглеродни източници на енергия, но това в случая е в полза на българските потребители, защото имаме много електроцентрали, които оперират на въглища – местно гориво, и себестойността на електроенергията е по-ниска, отколкото тази на енергията от газови централи“.
Това каза пред БНР Станислав Тодоров, новият председател на КЕВР, пред БНР.
Той допълни, че най-голямата сила, която е движела повишаването на цените към края на миналата година – разходите на ЕРП-тата за технологичните им разходи по мрежата, е компенсирана от правителството.
„Няма дефицит в момента, няма силен мотив цените да бъдат повишени след отпадането на мораториума“, обясни той.По думите му това, което могат да направят правителството, парламентът и КЕВР е да дадат хоризонт на потребителите и на бизнеса какво предстои в следващите 6 месеца – това трайни цени ли са на електроенергията, или са временно явление.
„Можем да говорим за това, но не е в наш контрол заради факта, че това е част от геополитическа криза. Правителството направи необходимия и категоричен жест, като се раздели с печалбите на държавните дружества и ги прехвърли на българския бизнес, за да продължи той да оперира без стрес, цените на стоки и услуги да не се вдигат и да не се повишава нивото на инфлацията“, посочи той.