Отивам на плаж. Рано, няма никой! Събличам се „по организъм“ и влизам. Плувам,
къпя се, отмарям и излизам. Да, но там едно младо момиче в „оскъден“ бански седи и чете книга… Брех, ами сега?!? Поглеждам на дъното и виждам червена детска кофичка. Слагам я отпред и излизам. Поздравявам и така от любезност питам –
„Момиче, какво четеш?“, а тя – „Книга как да познавам чуждите мисли!“. Аз пак я оглеждам и питам закачливо: – „Знаеш ли аз сега какво си мисля?“ Тя почва да се смее неистово и казва: – „Мислиш си, че кофичката има дъно…“!
ADS