„България без съмнение е сред страните, съумели да опазят човешкия живот, без да блокира икономиката си и резултатите са налице. Въпреки очаквания спад на икономическата активност, у нас последиците от пандемията са несравнимо по-леки от тези в други страни. Вместо да привлечем вниманието с този добър пример и да се акцентират възможностите, които предлагаме в една все по-глобална Европа, ние изпъкваме с нестабилна политическа среда! А както знаем, капиталите се страхуват от непредвидени политически обрати и послания за неконтролируема корупция“, изтъква в своя позиция бившият премиер, която е публикувана на сайта му.
Той изтъква, че когато част от гражданите смятат, че е нарушен общественият договор с управляващите за спазване на демократичните правила, те са в правото си да излязат да протестират.
„Презумпцията, че някои от участниците са платени, както и наличието на провокатори, не означава те да бъдат неглижирани. Видимо е, че големият процент протестиращи са млади хора. Много от тях протестират и в чужбина, където учат или живеят. Чувам, че те не би трябвало да имат мнение за процесите у нас, но забравяме, че повечето от тях подпомагат финансово семействата си тук, които трудно биха преживявали сами с размера на една българска пенсия. Реално тези хора допринасят за държавата и нейните финанси и то не малко“, отбелязва критично Сакскобургготски.
„Като бивш изгнаник, винаги съм апелирал сред българските общности в чужбина за по-скорошното им завръщане в Родината, която се нуждае от тях. Ще ги върнем ли, като им казваме, че тяхното мнение е без значение? Със сигурност в сегашната ситуация има провокативни интереси. Въпреки това, тези многодневни вече протести изразяват обществени настроения, в които управляващите е редно да се вслушат. Общественото негодувание е коректив на управлението и начин гражданите да изразят исканията си. Възможността да се чуят различни мнения, свободно да изразяваме различни тези е привилегия на демокрацията. Европейският съюз ни дава пример за политически плурализъм като основен принцип за разбирателство и съжителство. Заглушаването на критичните гласове е типично за тоталитарните режими, които ние преживяхме, осъдихме и оставихме с радост назад“, критикува открито властите той.