Говорейки за романа си „Ти, подобие мое“, Бимбалов каза следното: „Романът беше приет топло от читателите, което ме учуди, защото тематиката, която съм подхванал, е доста трудна за преглъщане. Това е антиутопичен поглед към настоящето, който не е лесен за осмисляне. Някои от проблемите, които засягам, са болезнени и некомфортни, но явно са важни за хората.“
Анализирайки глобалните процеси, той се спря на Олимпиадата, която, по думите му, е илюстрирала загубата на състрадание в обществото.
„Едно от събитията тази година показа драстично липсата на емпатия, на разбиране към останалите. Олимпиадата, събитие, което беше създадено с цел да ни обединява, всъщност ни разедини. Това е тъжно и показателно за състоянието на човечеството.“
Писателят изрази и своите притеснения за политическата ситуация в България:
„В България няма политическа криза, има заложническа криза. Ние и политическите партии сме заложници на интересите на няколко групировки. И това са престъпни групировки, няма какво да ги завоалираме зад други определения. Те доминират обществения и политически живот и диктуват правилата.“
Общественикът направи и прогноза за ролята на държавния глава Румен Радев в бъдещето на страната: „Президентът Радев съвсем скоро ще запълни едно голямо опразнено пространство. Хората, които търсят отново своя спасител на бял кон, ще го видят в тази роля. Това е начинът, по който нашето общество често действа – с надежда за чудо.“
Коментирайки последните събития, той спомена скандалите около Народния театър, визирайки силно дискутирания избор на ПР, като символ на това разделение: „Дори случващото се в Народния театър, което изглежда много встрани от всичко, беше последният удар на ножа върху нашето малко общество на хора, желаещи някаква модерна промяна. Тогава ни разделиха окончателно.“
С думите си Бимбалов очерта картината на една година, изпълнена с разделения, но и с възможности за преосмисляне. „Един мислещ човек не би могъл да каже, че е краен либерал или краен консерватор, защото това е нелепо. А в момента се опитват да ни направят точно това – да ни вкарат в крайности. Въпросът е доколко ще се оставим да бъдем манипулирани“, категоричен е писателят.