Според наредбата, ако в един хранителен продукт водата е над 60%, но са спазени технологичните правила за производство, на етикета трябва да бъде написано, че това е “саламурено сирене с повишено водно съдържание”. Но в конкретния случай на изследваните сирена такъв надпис на етикета не е имало.
В семейството на Веска любимата вечеря е шопска салата. „Шопската салата, разбира се, синът ми много обича и аз съм длъжна да направя“, казва тя.
А за шопската салата е нужно хубаво сирене. Веска се научила с годините да различава качествения продукт от некачествения. Но не винаги е оставала доволна след отваряне на опаковката. „Действително вече нямаш и избор, ти когато си го взел”, посочва още Веска.
На 500 километра на изток от магазина на Веска – в село Изворско, се намира мандрата на Златина. Оглежда крави и произвежда сирена от над 7 години. „По български стандарт – със стартерна култура и с мая“, споделя тя.
Златина показва резултатите за водно съдържание на сиренето, които са около златния стандарт – 55%. „Ние го реализираме предимно на фермерския пазар във Варна.Търси се и се харесва“, посочва още тя по Нова телевизия..
На пазарите можем да попаднем и на друго. „Бързозрейките, това всъщност е жаргон на индустрията и означава сирена, които, вместо да зреят, както се полага към 45-50 дни, те се пускат на пазара обикновено след едва няколко дни“, разказва Сергей Иванов от „Активни потребители”
Резултатът – по-високо съдържание на вода и по-малко мляко. Иванов разказва с какви здравословни проблеми можем да се сдобием след консумацията на такова сирене. „Хранително натравяне, освен това в тях се развиват и химически процеси, получават се токсични вещества“, казва още той.