Путин е оптимист, че тази година на бойно дежурство ще застъпят първите пускови установки на ракетния комплекс „Сармат“ с нова тежка ракета. Също, че ще продължи серийното производство на хиперзвуковите комплекси с въздушно базиране „Кинжал“ и ще започнат масови доставки на хиперзвукови ракети с морско базиране „Циркон“.
Нищо от това няма да се случи. Защото няма как да се случи.
Факти и аргументи, които Кремъл крие
В края на посланието си до Федералното събрание президентът обяви, че Русия спира участието си в договора СТАРТ-3 за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия със САЩ. И ако САЩ, както и техните съюзници Великобритания и Франция, проведат ядрени опити, Русия ще направи същото, закани се Путин.
Изтъркана реторика. Това не е първото спиране на договора, коментира експертът по руската външна и отбранителна политика, Павел Лузин в интервю за „Новая газета. Европа“. Русия е в суспендирано състояние на ДОВСЕ – Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. Това вече е класически руски трик: ние не се оттегляме от договора като лошите американци, а само спираме участието си в него. Така че нищо ново не се случи. Още през 2019 г., когато възникна въпросът за удължаване на договора СТАРТ, няколко пъти писах, че Русия не е заинтересована от това. Тя беше двойствена за удължаването му: ще бъде удължен – добре, няма да бъде удължен – още по-добре.
Защото ядреният арсенал на Русия се свива и остарява съвсем естествено. Старите оръжия се пенсионират по-бързо, отколкото се произвеждат нови. През последните години арсеналът на Русия е много под „тавана“, за който говорят Путин и военните. Следователно дори тогава този договор не представлява интерес за Русия. От 2020 г. не е имало проверки, които е трябвало да се правят по договор.
Русия се проваля в областта на ядрените въоръжения. Всичко е стара слава, още от 1980-те години на СССР.
Ако ракетите са с твърдо гориво, то те имат взривяващ барут, който има срок на годност. През годините химически процеси, които ги правят неизползваеми. Ако ракетата е „течна“, тогава тя може да се съхранява само в суха форма. Ако заредите ракета с гориво, тогава започват корозионни процеси. Електрониката се скапва. Кондензаторите протичат. Жироскопите също излизат от строя, твърди Лузин.
Чудеса не се случват, както много му се иска на Путин
Възможно е срокът на експлоатация на ракетата Р-36М да бъде удължен за неопределено време, но това не означава, че тя ще лети нанякъде.
Формално в Русия има 46 от тях на въоръжение, но може да са нула. Тези ракети дори не са тествани от няколко години, не са извършвали тестови стрелби, за да се удължи срокът на експлоатация на ракетите. Просто защото няма никаква сигурност, че ракетата изобщо ще може да излети. Ракетите УР-100Н УТТХ са в същото окаяно състояние: 30 от тях стояха на сухо, сега уж нещо се случва около „Авангард“, но нямаше пробни стрелби.
Ракети за музея и за старо желязо…
Удължаването на срока на експлоатация е само на хартия.
И никой не знае как и накъде ще летят ракетите. И дали могат въобще.В момента, след като не се правят инспекции, потенциалният противник на Русия няма как да оцени реалния потенциал на Москва. Да, има сателити, разузнаване, всичко – но няма инспекции. Т.е. преглед на живо. Сателитите, внедрени агенти, дават само основание за оценки.
Но само инспектор може да разбере реалността: жив човек, който пристигна, поглежда, докосва с ръка. Това е най-надеждният начин за взаимен контрол на арсеналите. Всички останали методи са палиативни.По договора СТАРТ Русия има 1550 единици: ако говорим за развърнати, тоест намиращи се в състояние на бойна готовност, стратегически бойни глави.
Ракети като старо желязо
Останалите са неразгърнати стратегически бойни глави, които чакат да бъдат демонтирани, и нестратегически ядрени оръжия, някои от които също чакат да бъдат демонтирани, но не са обхванати от никакви договори. Има такава многократно повтаряна теза: всяка от ядрените сили има толкова много от тези оръжия, че е възможно да унищожи Земята няколко пъти.
Каква е разликата дали Русия всъщност има две хиляди, една и половина или „само“ хиляда бройки? Само че теорията, че „могат да унищожат земното кълбо“ е от 80-те години, когато всяка страна имаше под 20 000 бойни глави. Сега изчислението е съвсем различно. Това означава, че в случай на удар по ядрени съоръжения от една от страните, тя ще има достатъчно ракети, за да нанесе жестоки щети на противника.Трябва да сме наясно обаче за разликите в шантажиране и възпиране. Възпирането и шантажът не са едно и също нещо.
Възпирането е способността да принудиш врага да се откаже от намеренията си да те унищожи, защото той знае, че в замяна и той със сигурност ще бъде ударен, ще получи неприемливи щети и няма да може да унищожи целия ти арсенал. Сдържането е взаимен процес във военнополитическите отношения. А изнудването е това, което Русия прави сега. Путин заплаши да поднови ядрените опити. Това е изнудване. А възпирането е увереността на врага, че имате достатъчно разположени ракети, категоричен е експертът. Арсеналът на Русия се свива и ще продължи да се свива.
Твърденията на Путин се пукат по шевовете. Той разчита на спрените инспекции и липсата на данни за оценка.Сега Русия въобще не е в състояние да води надпревара във въоръжаването. Разчита се на пропагандата и пищните паради. Това е несериозно. Съветският съюз също не беше много способен, както се оказа по-късно, но се присъедини към споразумението за взаимен контрол с ентусиазъм. Все пак Съветският съюз произведе нещо. И той разполагаше с хиляди ракети и бойни глави. Но Русия не може да направи това сега, нейната индустрия дори не компенсира пенсионирането на стари ракети, завършва Павел Лузин.