За пореден път те унищожават границата между публично и частно, официално и неофициално. Още когато почнаха да вадят реплики от разговори на четири очи и с тях да позорят потенциалните си партньори беше станало ясно, че с тях няма как да се взаимодейства – сега в тази работа навлезе технологията на подслушването (аз мисля съвсем целенасочено извършено).
И има хора, които се радват на тази „прозрачност“ и „честност“, даже и други партии проявяват готовност да пуснат записи от вътрешните си дискусии. А правоохранителните органи нехаят за незаконното подслушване.
Представете си в каква посока вървим: всяко обсъждане на някаква тема, всяка хипотеза, дори всяка метафора може да се превърне в обвинение. И значи – край на дискусиите, ще говорим само онова, което безспорно се харесва на публиката, пред която във всеки момент може да се представят „задкулисието“ на нашите криволичещи съображения?
На следващия етап някакви устройства ще влязат в мозъка ни и ще публикуват в реално време мислите ни. И няма да смеем да мислим, нали?
Моля не се хващайте на тази утопия на прозрачността, колкото и да ни изкушават новите технологии. Хората, политици или не, отговарят за публичните си позиции, не за пътя, по който са стигнали до тях.
Проф. Ивайло Дичев, Facebook