Друго ме впечатли. Под поста на Борисов има кофи с коментари. Пропускам тези, които просто пожелават оздравяване, което е нормална проява на човешка емпатия. Подминавам и онези, които са гневни и се подиграват на премиера дори в този неприятен за него момент, защото той тотално е изгубил уважението на голяма част от суверена.
Любопитни ми бяха само онези коментари, от които лъха искрена, неподправена сервилност, гарнирана с животинска страст. Нормално ли е, според вас, в наши дни, обикновени хора да пишат на един държавен лидер неща като:
– “Вие сте нашият лъч светлина!”
– “Бързо възстановяване и напред в борбата!”
– “Вие сте единственият, който милее за народа!”
Този дебилен слугинаж, без значение дали е откровен или платен, ухае на едни отминали времена, от които уж отчаяно ни пази настоящата “демократична” власт. Като бях дете насила ни караха да изпитваме такава безгранична любов към Георги Димитров. И я изпитвахме, да.
Обаче не го познавахме.
А този го знаем.
P.S. Иначе – сега оздравявай, Boyko. После пак ще си говорим.
Радослав Бимбалов, Фейсбук