Председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси остро осъди „незаконните“ според нея гранични нападения на Азербайджан срещу Армения, като използва посещението си в руския съюзник, за да обещае американската подкрепа за неговия суверенитет, предаде Ройтерс.
Пелоси определи пътуването си до Армения – парче земя с размерите на американския щат Мериленд, което е вклинено между Азербайджан, Грузия, Турция и Иран – като опит да засили подкрепата за това, което тя определи като фар на „демокрацията“.
В речта си в Ереван Пелоси заяви, че пътуването ѝ има значение след „незаконните и смъртоносни атаки от страна на Азербайджан на арменска територия“, които предизвикаха гранични сблъсъци, при които бяха убити над 200 души.
„Ние категорично осъждаме тези нападения“, заяви Пелоси, застанала до председателя на арменския парламент Ален Симонян, който миналата седмица изрази недоволство от отговора на водения от Русия военен съюз на молбата на Ереван за помощ.
Пелоси, която разгневи Китай с пътуването си до Тайван миналия месец, заяви, че е ясно, че пограничните боеве са предизвикани от азербайджански нападения срещу Армения и че хронологията на конфликта трябва да бъде изяснена.
Сраженията „бяха инициирани от азербайджанците и това трябва да бъде признато“, каза Пелоси.
Подобно категорично определяне на вината за конфликта надхвърля публичните изявления на Държавния департамент на САЩ до момента. Държавният секретар Антъни Блинкен изрази загриженост във връзка със сраженията и призова за спокойствие, но не определи вината.
Азербайджан, подкрепян от Турция, отхвърля тези твърдения. Баку твърди, че арменските диверсионни части са се опитали да минират азербайджански позиции, което е накарало военните да отговорят. Армения казва, че това е азербайджанска дезинформация.
Русия, която многократно осъди посещението на Пелоси в Тайван, смята Кавказ за своя собствена сфера на влияние и се гневи на това, което определя като намеса на САЩ в региона.
Москва обаче е заета с войната в Украйна, която предизвика най-голямата конфронтация със Запада от разгара на Студената война.
Русия е основен военен съюзник на Армения, има военна база в Северна Армения и мироопазващи сили по контактната линия в Нагорни Карабах, заради която Армения и Азербайджан водиха война през 2020 г.
В петък президентът Владимир Путин заяви, че Русия разполага с достатъчно ресурси, за да посредничи в конфликта. Последните сражения приключиха след прекратяване на огъня с посредничеството на Русия.
Но след призиви за помощ Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), воден от Русия военен съюз на бившите съветски републики, който включва Армения, но не и Азербайджан, реши във вторник да изпрати мисия за наблюдение.
Председателят на арменския парламент Симонян заяви, че не е доволен от отговора, като оприличи ОДКБ на пистолет, който не стреля.
Съединените щати, каза Пелоси, се вслушват в мнението на Армения относно нуждите ѝ в областта на отбраната и заяви, че Вашингтон иска да помогне и подкрепи Армения в това, което тя определи като глобална борба между демокрацията и автокрацията.
„Трябва да използваме влиянието си, лостовете си, за да покажем, че арменската демокрация и суверенитет са приоритет“, каза Пелоси. „Кадифената революция беше приветствана в световен мащаб.“
Арменският министър-председател Никол Пашинян дойде на власт през 2018 г. след антиправителствени протести, наричани „кадифената революция в Армения“.
Пелоси заяви, че е интересно, че Армения е разочарована от реакцията на Русия.
„Интересно е, че те са разочаровани, че са получили констатации на факти, а не защита от тези отношения и ще видим какво ще се случи по-нататък“, каза тя.
Пелоси посети и мемориала на жертвите на арменския геноцид от 1915 г., където не се сдържа и се разплака.
Армения и много други страни смятат тези събития за геноцид над арменския народ от страна на тогавашните турски власти. Турция не признава случилото се за геноцид.