РОДИНА
В топъл пролетен и светъл ден,
от красота и слънце озарен,
от гъз един във долина тревиста,
изпълзели два осрани глиста.
Глистите били баща и син
и гледайки простора ведросин,
синът попитал, невидял това:
-Тате, ква е тази синева?
-Небе, момчето ми, просторът чист!
отвърнал старият и мъдър глист.
-Ами туй, което свети горе?
-Слънце – кротко глистът му говори.
-Ами пък зеленото това?
-Зеленото, момче пък е трева.
-Кажи бе тате , кой ли мозък къс
ни навря във този шибан гъз!
-Момчето ми, не гледай настрана!
Макар и шибан и осран с лайна
миризлив и шупнат с вазелина,
този гъз е нашата Родина!
ADS