Връщаме се през 2021-ва – по това време на ноември. Русия трупаше за втори път през годината стотици хиляди войници на украинските граници, обясняваше, че това били само учения и наричаше „истерия“ опасенията, че ще нападне. И три месеца по-късно нападна.
„Всички грешахме тогава“, припомня Едуард Лукас: „Западът грешеше, защото смяташе, че ако Русия наистина нападне, Украйна ще претърпи поражение много бързо. Всеизвестно е предложението към Зеленски да му пратят хеликоптер в първите дни на войната. На което очевидно неговият отговор е бил: не ми трябва превоз, трябват ми боеприпаси! Руснаците пък очевидно грешаха, защото смятаха, че ще спечелят с лекота. Но се оказа, че не могат.
Украинците май бяха прекалено оптимистични след погрома на руските сили в подстъпите към Киев и изглежда си мислеха, че това е само началото на бърз срив на руснаците и че те няма да съумеят да се прегрупират. Всъщност станахме свидетели на доста сериозен напор на Русия в Донецка област.
Както и сега в района на Бахмут, ,зявява още дългогодишният изследовател на съветската и на руската външна и вътрешна политика, автор на книгата „Новата Студена война“, издадена през 2008 година, месеци преди руското нахлуване в Грузия.
Изходът от войната е Путин да си тръгне и да бъде обвинен за нея от този, който заеме мястото му – че е отговорен за болезнените за Русия условия за прекратяване на войната – нещо като нов Брест-Литовски мирен договор“, коментира още Лукас пред БНР.