Институтът за изследване на войната (ISW) публикува в неделя съкратена актуализация, посветена на продължаващите усилия на руския президент Владимир Путин да търси пълна победа в Украйна, която той изглежда уверен, че може да постигне с времето.
Изглежда, че Путин отхвърля все по-разпространената в западния свят идея, че настоящите военни реалности изискват или подкрепят разрешаване на конфликта чрез преговори. Нито Украйна, нито Западът са го убедили, че трябва да обмисли приемането на някакво компромисно споразумение.
Вместо това, Путин остава фокусиран върху постигането на първоначалните си военни цели чрез продължителен конфликт, в който той печели или чрез налагане на волята си на Украйна със сила, или чрез пречупване на волята на Украйна след изоставянето на Киев от Запада.
Многобройните успешни украински контраофанзиви са почти сигурно необходими, но не са достатъчни нито за убеждаване на Путин да преговаря при приемливи условия, нито за създаване на военни условия на място, достатъчно благоприятни за Украйна и Запада, така че продължаващите или подновени руски атаки да представляват приемлива заплаха за Украйна или НАТО.
Резултатите от войните често всъщност се определят на бойното поле с преговори, които просто ратифицират военните реалности. Путин вероятно има един такъв пример ясно в съзнанието си – Втората световна война в Европа. Тази война приключи едва, когато съюзническите сили победиха напълно германската армия и съветските войски останаха в останките на Берлин. Япония се предаде няколко месеца по-късно, след като САЩ демонстрираха това, което изглеждаше като способност да унищожат страната напълно – и едва след като японската армия беше загубила способността да прави повече от това да налага жертви на САЩ в процеса на загуба.
Войната ще се проточи, докато Путин вярва, че може да наложи волята си на Украйна, като воюва или пречупи волята на украинците да се бият след изоставянето им от Запада.
Путин продължава да изяснява с думи и дела, че все още не е стигнал до подобно заключение, въпреки неуспехите на големите му военни усилия тази зима. Усилията му да замрази Украйна и Европа да се предадат през зимата се оказаха безрезултатни и руските зимно-пролетни офанзиви, които трябваше да осигурят границите на Луганска и Донецка област, са в кулминация.
Руската армия е ангажирала огромното количество от 300 000 резервисти, мобилизирани през есента на 2022 г., както и 40 000 затворници, наети в Частната военна компания (ЧВК) „Вагнер“, в многодивизионна офанзива по цялата линия в Луганска и Донецка области.
Силите на Донецката народна република (ДНР), сега подсилени от конвенционални руски войски, извършиха подобно непълно движение около Авдиевка. Офанзивите срещу Въгледар в западната част на Донецка област на практика не постигнаха никакви победи при огромни загуби на жива сила и техника.
Това би бил подходящ момент за Путин да заключи, че Русия не може да наложи волята си на Украйна със сила и че той трябва да търси компромисно решение. Той обаче очевидно не е стигнал до такова заключение.