И тая си тръгна от село.

Стар ерген, почтен, не хаймана
си търси във града за брак жена.
Закучило се там и страх го взело –
решил да се опита и от село.                                                                                          

Намерил там една, що годе свястна
и за да стане работата ясна,
я поразпитал туй онуй да каже
как е в село, има ли си гадже

и дали води тя във краен счот
полов с него някакъв живот?
Момата като стомна ненапита,
дори не чатка за какво я пита.                 

Естествено, човекът и се радва:
“Намерих баш това, което трябва!
Искаш ли, и вика, във града
с мен да дойдеш, да те заведа?

Съпруга, ако станеш ми добра-
да знайш, ще си останеш под пара!
Ще те любя, песни ще ти пея-
и ще станеш покрай мене фея!

Ще живееш във апартамент,
без стрес, без нужди и ангажимент.
Ще се кефим и ще ни е гот
от прекрасен полов с теб живот.”

Момата уж се дърпа, ужким дзипа,
но намества си гъза във джипа.
И тръгнали, но тя рекла да спре –
край село, гледат, някой там оре.

Отворила момата бързо джама
и вика: “Пешо, вече мен ма няма!
Взе ме тук ей тоа за съпруга!
Търсете си за кърска ебан друга!

Кажи и на останалите там!
Трудно ще им е без мене, знам!
В града отивам! И ще ставам фея
и полов там живот ще си живея!                                                                                            Митко Динев