Борисов можеше да произнесе словото си по националните телевизии. Но искаше да види дали функционерите на ГЕРБ са с него и затова свика този митинг, наречен претенциозно „конференция“.
Не знам какво е видял той. Аз видях, (доколкото мога да се доверя на камерите на bTV), че близо половината от присъстващите не ръкопляскаха въобще. Не ръкопляскаха дори някои членове на правителството, че и двама вицепремиери.
Не видях и изблици на „всенародна обич“ към вожда – възгласите „Бойко, Бойко“ бяха съвсем рехавички за сборище с такъв замисъл и прозвучаха само един път.
И още: при пробата за реакция „аз още сега, утре съм готов да си подам оставката“ не гръмна едно мощно и оглушително „не“.
Тази реакция за мен е естествена. Защото проявата, афиширана като Национална конференция на партия, всъщност беше спешно акционерно събрание на дребните и средни акциоери и облигационери в акционерното дружество „Бойко Борисов“ АД, свикано от Борда й.
Всеки партиен функционер в ГЕРБ е бизнесмен и това е скелета, гръбнака на образованието, нарекло се партия. Падне ли от властта ГЕРБ, и бизнесът им ще се посвие или ще замре. А може дори да бъде отнет, да умре въобще – зависи колко болезнено ще е падането.
Eлекторат и партийци лесно се въодушевяват с празни приказки, но бизнесмени (иначе наречени функционери) може да въодушевиш единствено с перспективата за много положителни счетоводни баланси и добре напълнени банкови сметки.
Изпълнителният директор – премиерът, отчаяно обещаваше, че лошите данни за състоянието на компанията, която ръководи, са краткосрочни и никога няма да се стигне до фалит. Публиката като цяло скептично го слушаше и от любезност тук-там вяло ръкопляскаше (значителна част от нея обаче въобще не удари длани в длани)
И затова босът на концерна ГЕРБ волю-неволю не предложи решението – гласуваме „да“ или „не“ за сменяне на Моя милост и нови, поредни промени в Борда.
Остави го за следващите дни и седмици, докато се проясни дали ще се закрепят или с колко ще падат котировките на акциите на националния с международно участие концерн „Бойко Борисов“ АД.
Събралите се на извънредното съвещание акционери и облгационери също предпочетоха да не натискат сега – според веруюто в живота и бизнеса им „умно куче в мъгла не лае“.
Както винаги досега, мажоритарните притежатели (основните собственици) на пакетите акции предпочетоха да останат анонимни в сянката на случващото се.
Григор Лилов