Не всички пратеници обаче подкрепиха това условие за стартиране на мирни преговори – Индия, Китай, Саудитска Арабия, Южна Африка и Обединените арабски емирства са сред страните, които не подписаха окончателния документ.
Любопитно е, че Турция, която в началото на войната се стремеше да посредничи при разговорите между Москва и Киев, също защити териториалната цялост на Украйна. Същото направиха и други държави с лидери, които в миналото са подкрепяли спирането на войната при благоприятни обстоятелства за Кремъл – Унгария, Сърбия и Словакия.
Във финалния вариант на документа се казва, че Уставът на ООН и „зачитането на териториалната цялост и суверенитет… могат и ще служат като основа за постигане на всеобхватен, справедлив и траен мир в Украйна“.
Виола Амерд, президентката на Швейцария, която беше домакин на събитието, каза на последната пресконференция, че фактът, че „голямото мнозинство“ от участниците са се съгласили с окончателния документ, „показва какво може да постигне дипломацията“.
Украинският държавен глава Володимир Зеленски приветства „първите стъпки към мир“ на срещата и каза, че съвместното комюнике остава „отворено за присъединяване от всеки, който зачита Хартата на ООН“.
Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви, че конференцията „правилно“ е озаглавена „Пътят към мира“, тъй като мирът няма да бъде постигнат с една стъпка.
„Това не бяха мирни преговори, защото Путин не е сериозен в намеренията си да прекрати войната. Той настоява за капитулация. Той настоява да получи украинска територия – дори територия, която днес не е окупирана от него. Той настоява за разоръжаване на Украйна, оставяйки я уязвима за бъдеща агресия. Никоя държава никога не би приела такива възмутителни условия“.