Те искат да живеят в Германия, но не се придържат към нейните правила. Защо? Вернер Йостмайер за проблемите на една особена група имигранти от България, които очевидно не желаят да се интегрират в Германия.
В Мюлхайм пет деца на 12 и 14 години изнасилиха 18-годишно момиче. Предполагаемите извършители са български граждани. По този повод Александър Андреев от „Дойче веле“ разговаря с Вернер Йостмайер, почетен консул на България в Мюнстер и Северен Рейн-Вестфалия, който има богат опит с българските мигранти.
Г-н Йостмайер, част от българските имигранти в Германия принадлежат към турскоезичното и към други малцинства – точно както предполагаемите извършители на изнасилването в Мюлхайм. Встрани обаче от конкретния случай: какви проблеми имат тези хора в Германия?
Вернер Йостмайер: Според мен, основните проблеми са в това, че тези хора често попадат на недобронамерени посредници или на работодатели. Те им предлагат работа и жилища, но при много лоши условия и лошо заплащане. Тези хора често работят на много-много по-ниско възнаграждение от минималното. Понякога им прибират документите, а заплатите не се изплащат – под претекст, че те трябва да заплатят пътните си разноски до Германия. Тези имигранти имат големи трудности с интеграцията в Германия, много се затрудняват с немския език. Но те имат проблеми дори и с българския. В редица големи градове като Дортмунд, Гезлзенкирхен и Дуисбург те създават свои общности и прекалено много се изолират.
На какво се дължи това?
Вернер Йостмайер: Те предпочитат да живеят сред свои и така остават затворени само в своя кръг. Не желаят да бъдат контролирани от държавните органи, например от Службите за закрила на децата или дори от полицията. Не проявяват дори желание да общуват с германските си съседи и да се включват в живота на гражданското общество. Същото се отнася и до културата или спорта: не посещават курсове, не ходят на концерти или на черква.
Споменахте Службите за закрила на децата. Вчера от Мюлхайм съобщиха, че семейството на едно от заподозрените деца е отказало помощ от тази служба. Какви са впечатленията Ви от семействата, които се намират в подобно положение? Какво си помислихте, когато чухте тази новина от Мюлхайм?
Вернер Йостмайер: Такова нещо е неприемливо. Не знам дали Службата за закрила на децата може да предприема принудителни мерки. Ако има такива правомощия – аз бих го препоръчал. Ние не можем да връщаме тези хора в родината им. Те обикновено имат български паспорти и се ползват от свободата на придвижване вътре в ЕС. Но след като това е така – нека да имат добрината да се придържат към правилата, които важат тук. А когато влязат в конфликт със законите, тогава германските власти, включително и Службата за закрила на децата, трябва да имат правото да помагат или да санкционират.
Какво може да се направи за по-добрата интеграция на тези имигранти? Какви мерки са необходими?
Вернер Йостмайер: Когато става дума за тези турско езични български граждани с български паспорти, трябва да призная, че нямам някаква магическа рецепта. Такива проблеми има в редица европейски страни. Ето защо вътре в ЕС е необходимо да се хармонизират правилата в държавите, от които идват тези хора, и държавите, в които те се заселват. Тук включвам и ценностите на обществото като равноправие между мъжа и жената, свобода на вероизповеданието, зачитане на човешкото достойнство, спазването на закона, монопола на държавата върху налагането на наказания. Всеки, който иска да живее тук, просто трябва да се придържа към тези правила.
Тези хора са една малка част от българските имигранти в Германия. Какви са общите Ви впечатления от българите в Германия, сред които има много успешни хора, включително и такива, завършили висше образование в страната?
Вернер Йостмайер: Разбира се, аз познавам много такива българи и дори бих казал, че те са мнозинството. Това мнозинство български граждани, живеещи в Германия, се справя отлично. Те създават свои културни дружества, помагат си взаимно, търсят контакт с другите хора. С тази група имигранти няма абсолютно никакви проблеми.