Брюксел ще има право да спира финансирането за страни-членки на Евросъюза, които не издържат новия „тест“ за върховенство на закона. Това предвижда първият план за разходите на Европейския съюз след Брекзита, пише Дойче веле.
Тази седмица Еврокомисията представи проектобюджет в размер на 1,3 трилиона евро за периода 2021-2027 година. Това внушително число ще се опита да запуши празнините, зейващи след излизането на Великобритания от ЕС. Наред с това ЕК ще създаде механизъм „върховенство на закона“, който ще обвързва отпускането на пари от еврофондовете със съблюдаването на европейските ценности и стандарти. Предлага се възможност за спиране или ограничаване на еврофинансирането за страни, в които има проблеми с върховенството на закона.
Още в същия ден, малко сред представянето на европейския проектобюджет, финансовият министър Владислав Горанов формулира българската позиция по казуса. Според него не е нормално върховенството на закона да бъде критерий при разпределянето на еврофондовете за кохезия и селско стопанство, тъй като това може да бъде използвано като инструмент за политическо вмешателство и за неравно третиране на държавите-членки. А равнопоставеността, припомни министърът, стои в основата на европейските договори.
Всъщност, каква друга може да бъде позицията на държава, която е под европейски мониторинг именно заради проблеми с върховенството на закона. Дори заветното Евро председателство не доведе до отменяне на наблюдението, въпреки всички опити за лобиране от страна на София.
Разбира се, не България е поводът за прозрението на ЕК. Малката ни държава изглежда твърде незначителна, за да бъде причина за подобни мерки. България обаче е илюстрация как една страна, присъединила се преди повече от десет години към ЕС, не успява да покрие нито критериите, нито стандартите на Общността. Успява обаче да консумира средства от европейския бюджет. А усвояването им служи предимно за пиар акции и имиджови начинания, укрепващи една власт, за която човек би могъл да си помисли, че нито иска да подобри качеството на живот на гражданите си, нито иска да модернизира държавата.
А всичко е всъщност толкова просто: именно липсващото върховенство на закона е причина за кажи-речи всички неуспехи на България. Премиерът Борисов гради вече трети мандат върху европейските фондове. И върху липсващото върховенство на правото. Не една и две журналистически разработки са осветявали модела на “рекет” с европейски средства, при който общините на ГЕРБ работят по проекти с финансиране от Европа, а тези, които не са засвидетелствали вярност към управлението, тънат в нашенската си мизерия.
Моделът на управление в България, установен от ГЕРБ и всевъзможните им партньори, се крепи на два основни темела. Първият са еврофондовете, които гарантират „откупуване“ както на обществено одобрение, така и на институционална вярност (което също е форма на корупция).
И вторият – тоталното срастване между изпълнителна власт и репресивен апарат (дори няма нужда да припомняме разговора „Ти си го избра“). Именно тяхното обвързване гарантира управлението. Докато развързването им, както се готви да направи Брюксел, може да се окаже първата крачка към демаскиране на мнимата европеидност на българската власт. А сриването на “европейското лице“ на Борисов може най-сетне да доведе до качествена промяна в манталитета на българските властници.