Относно икономическата позиция на България в Черноморския регион и снабдяването с петрол на единствената голяма родна рафинерия „Лукойл-Нефтохим“, той припомни за дерогацията (изключението) от санкциите на ЕС. Това позволява на България да внася руски петрол до края на 2024 г., нужно е да се мисли за решение за след това. В същото време в парламента има внесено предложение България да се откаже от тази дерогация до края на тази година.
„България ще трябва да внася петрол или през Босфора или да се намери суровина някъде в Черноморския регион. „Нефтохим“ ще успее да се справи и да преработва неруски петрол, защото не е толкова скъпо да се внася през Босфора. Трябва да имаме предвид, че нефтеният терминал в „Росенец“ в Бургас може да приема малки танкери до 70 хиляди тона, а те без проблем минават през Босфора.
Другото важно е, че в Черноморския регион влизат големи обеми неруски петрол, който идва от Казахстан и се движи по маршрута Тенгиз-Новоросийск. Става въпрос за обеми около 50 млн. тона годишно. Този нефт не е безадресен, договорите за него се сключват по-отрано, така че трябва да се действа още сега, но ако се вземат навременни мерки, няма да имаме проблем“, заяви Димитров.
По повод рисковете в Черноморския регион след излизането на Русия от зърнената сделка анализаторът изтъкна членството на страната ни в НАТО. В същото време той призна, че има рискове за България по повод удължаването от Русия на срока за зоната, забранена за търговско корабоплаване в Черно море по повод военни учения. „Има рискове, но няма някаква непосредствена заплаха страната ни да бъде нападната, да бъде въвлечена във война или да пострада“, категоричен е д-р Димитров.
По думите му в дългосрочен план перспективите за руската икономика не са добри.