БСП : ГЕРБ харизаха грешни милиони за ремонта на Су 25!

0
783
atanas zafirov

Атанас Зафиров,
член на ИБ на БСП

Състоянието на отбраната и въоръжените сили винаги са били във фокуса на вниманието на БСП, особено в настоящия период, характерен със снижаване на бойните способности на формированията от видовете въоръжен сили и най-вече тези на ВВС. БСП не само подкрепи модернизацията на въоръжените сили, като важно условие за изграждане на необходимите способности, но и споделя намеренията за ремонтиране и поддържане на наличната летателна техника, до закупуване и овладяване на новата.
В тази връзка, както обещахме, ние непрекъснато следим не само процедурите, свързани с модернизацията, но и тези за ремонтирането на старата техника. Затова за нас голям интерес представляваше процедурата по избор на фирма за ремонт на щурмовите самолети Су-25. По този казус от няколко дни в обществото зрее скандал, който МО неумело опита да неглижира, като с това още повече подсили подозренията за нещо нередно и съмнително в цялата процедура. Първи в Народното събрание депутатът от БСП Николай Цонков зададе поредица от неудобни въпроси , на които явно изненаданият военен министър Каракачанов трудно и неубедително намираше отговор. Последвалото развитие на поръчката и изтеклите в публичното пространство документи обаче показаха правотата на нашите питания.
За възлагане на поръчка с предмет „Възстановяване на летателната годност на самолети Су-25, рамково споразумение“ МО предприе процедура на договаряне без публикуване на обявление за обществена поръчка. Поканата беше отправена до „558 Авиационен ремонтен завод“, Беларус, и до „Обединена авиостроителна корпорация“, Русия. Имаме основателни подозрения, че предварително се е знаело, че руският завод е с претоварен график и няма как да поеме основния ремонт, което на практика е превърнало поръчката в състезание с един предизвестен победител. Трябва ли тогава да ни учудва фактът, че той оферира

цена, три пъти по-висока от заложената

която в крайна сметка дори с направените в хода на преговорите редукции е над два пъти по-висока от първоначално обявените 82,5 милиона. Друг е въпросът и как се стигна до тези 82,5 милиона, след като в началото министърът говореше за 41. Вижте прогресията – 41 милиона – 82,5 милиона и в крайна сметка  – 170 милиона с ДДС (според изтекли в пресата документи). При поискани от завода в Беларус, забележете, над триста милиона! И питам аз – що за поръчка е това, в която милионите хвърчат нагоре-надолу със светлинна скорост, като че става въпрос за хартийки от играта“Монополи“!?
Да се чудим ли тогава защо решението за откриване на процедурата е взето не от министъра на отбраната Каракачанов, а от заместник-министъра Анатолий Величков, който в този период го е замествал. Това е станало на 17.08.2018 г., заповедта за заместване е била до 19.08. 2018 г., т.е. министърът е трябвало да се върне след два дни при положение, че 18.08 и 19.08 са събота и неделя. Впечатление прави и фактът, че решението за откриване на процедурата №108 е взето и заведено в администрацията на 17.08.2018 г. От същата дата е и изходящият номер на поканата до участниците, подписана от заместник-министър Величков. Това бързане явно показва, че в процедурата има нещо нередно, поради което министърът е предпочел друг да постави подписа под решението и поканата за възстановяване летателната способност на Су-25.
И още: поканата е отправена на 17.08.2018 г., срокът за представяне на офертите е 10.09.2018 г. (след по-малко от месец), а самото договаряне е определено за 12.09.2018 г. (два дни по-късно). Не е ли твърде скоротечен този процес за така сериозни и толкова обемни дейности? Още повече, че с писмо № 9237/28.08.2018 г. до министъра на отбраната „Обединена авиостроителна корпорация“ – Русия, моли срокът за подаване на офертите да се удължи до 10.10.2018 г. Защо срокът не е удължен, ако това е в интерес на по-добрия избор? Или наистина е за предпочитане

състезание с един кон?

Трето, не се предвижда участие на българския завод „Авионамс“ в този процес и тук е един от основните въпроси, който не получи отговор – докога българските заводи ще бъдат пренебрегвани за сметка на чужди такива, въпреки изявлението на премиера от август 2016 г.: „приватизацията на „Авионамс“ противоречи на естествените правила, вертолетите и самолетите на авиобазата да се ремонтират там, където кацат – в собствения им двор“. Такива бяха и обещанията на министъра на отбраната за използване на военнопромишления комплекс в ремонта и поддръжката на въоръжението и техниката. Коментарът му, че заводът няма лиценз за това, е истина, но не цялата истина. В писмо № Р9123/3-131699/19.09.2018 г. на РОСОБОРОНАЕКСПОРТ до изпълнителния директор на „Авионамс“ АД е споменато, че съгласно проведените предварителни консултации и преговори между тях, е разработена разделителна ведомост, която може да служи за основа на организацията на контролно-възстановителните работи на Су-25 на територията на България. РОСОБОРОНАЕКСПОРТ уверява също така, че в хода на съвместната работа е възможно да се разширят възможностите на „Авионамс“ по ремонт и възстановяване на авиационна техника за в бъдеще. Реализиране на такъв ремонт би икономисало средства, би създало работа на „Авионамс“ и част от изразходваните средства биха останали в България. От развитието на процеса досега става ясно, че такъв вариант на изпълнение на поръчката не се предвижда. Питам:  Имаше една култова разходка на премиера, запомнена с почукването с юмрук по корпуса на самолетите, след която той в интервю за НОВА, нарече ремонта на двигателите на МиГ29 в Полша „глупост“ и призна за писмо от  руския държавен консорциум с покана за разговори с „Авионамс“ и процедура по възстановяване на лиценза за ремонт на Миг 29 и СУ 25. Това беше на 12 август 2016 г. – преди повече от две години – какво се направи за това време за възстановяване способностите на „Авионамс“??
Отговарям: Нищо! Или поне нищо реално.
На следващо място – тъй като изключителните права по ремонти от такъв характер притежава единствено производителят – руската страна, то където и да се ремонтират самолетите – в Беларус, в България или другаде, сертификатът ще бъде издаден от ПАО „Сухой“ (това, впрочем обяснява и фалшивото обяснение, че са поканени само тези фирми, защото това са единствените заводи, способни да извършат такъв ремонт. Аз, например се сещам за поне още два – в Грузия и Украйна. Те обаче по обясними причини не биха получили от руснаците подобен сертификат).
След като предварително се знае, че без руската страна няма да се мине, в такъв случай – къде ремонтът ще е по-изгоден икономически? В „Авионамс“ или в Беларус, където освен всичко друго ще има разходи по транспортиране на самолетите до Барановичи и обратно.
Четвърто, буди недоумение и т. 4.5 от поканата до Белоруската страна, предвиждаща участие в преговорите на упълномощено от участника лице/лица. Посредник? Ами нали и децата знаят, че обичайната роля на посредниците в подобни сделки е прибирането на комисиона от почти празния джоб на търпеливия български данъкоплатец.
Има и още нещо – всяка поръчка над 100 милиона лева по закон трябва да мине за санкция през Народното събрание. Тука обаче с един елементарен трик, наречен Рамково споразумение, сумата се разхвърля за няколко години и парламентът е прескочен. МО обяснява, че така се гарантира изпълнение, само ако има средства. Което отсега, с риск да бъда лош пророк, ме кара да смятам, че едва ли ще се стигне до ремонт и на 14-те самолета… парата пак ще отиде в свирката, но пък може и да бъркам.
Накрая може да обобщим така: България разполага с 14 самолета Су-25, които са влезли в експлоатация през 1987 или 1988 г. Техният технически и междуремонтен ресурс е изтекъл преди повече от 10 години (факт, който сам по себе си поставя много други въпроси, скоро ще търсим отговори и на тях). Затова те се нуждаят от ремонт, с който да се изпълнят всички действащи бюлетини. След извършването на ремонта удължаването на ресурса на самолетите може да стане само със сертификат, издаден от ПАО „Сухой“. Руската страна неведнъж е изразявала желание да работи със завод „Авионамс“, но въпреки това МО

не желае да възложи поръчката на българския завод

който беше приватизиран именно с тази цел (по думите на премиера Борисов).
Няколко въпроса – нито един отговор досега, само оправданията на Министерството на отбраната относно цената на ремонта и че планираните средства няма да бъдат увеличени. Но нито дума за това, че „Авионамс“ също може дори по-успешно да изпълни поръчката за ремонта на Су-25. И това не са празни предположения – през годините в завода са ремонтирани 28 броя самолети СУ-25 и 98 броя двигатели Р95Ш.
Да се чудим ли тогава, че синдикатите още през септември алармираха за напрежение в завода и желание „държавното дружество задължително да бъде включено в тръжните документи като подизпълнител на избраната фирма, като това би осигурило дълготрайна заетост на над 300 авиоспециалисти“! Глас в пустиня… Призовавам ръководството на държавния „Авионамс“ смело и отговорно да излезе с истината по въпроса и да не се страхува да я каже на висок глас!
И съвсем в заключение ще се обърна към премиера. Как така, бе г-н Борисов, в миналия мандат харчихте грешни пари за ремонт на двигатели в Полша (който се оказа пълен провал), защото в Русия не може, късахте ризи пред НАТО и Брюксел какви евроатлантици сме, а днес сте готови да харижете едни много милиони на завод в Беларус, който иска-не иска, пак ще почука на вратата на руския производител. Което си е и правилно – казах ви го от трибуната на НС още преди три години.


ADS