Коя политическа сила води принципна борба с корупцията? Нито една! Така отговарят на въпроса цели 57% от анкетираните в последното проучване на агенция „Алфа рисърч“.
То съвпада по време с разкритията около скандала „Апартамейнтгейт“.
Очаквано отношението на българите към купуването на апартаменти от политици на цени по-ниски от пазарните е силно негативно.
10.3% са на мнение, че няма проблем в придобиването на апартаментите, защото това е предизборна атака от страна на опозицията.
Според 66,6 на сто обаче това е злоупотреба с влияние на хора във властта.
Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47.3%) също споделя това мнение.
Според анализаторите от „Алфа рисърч“ чувствително ерозира образът на ГЕРБ по отношение на заявката за решителна борба срещу корупцията, с която дойде на власт през 2009 г. Към момента едва 12.8% от българите са убедени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна битка в тази посока.
За БСП така мислят 11.3% от анкетираните.
Проучването сочи още, че позитивното отношение към правителството спада с 4 пункта – от 17% на 13%, отрицателното нараства до 52%, като отлив на доверие е налице дори сред вътрешния кръг симпатизанти на управляващите партии.
Негативен е ефектът и върху персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов – той се ползва с доверието на 28% от анкетираните, а 43 на сто не му вярват.
Сред министрите, с най-високо доверие продължава да се ползва вицето Томислав Дончев, следван от външния министър Екатерина Захариева и спортния Красен Кралев.
Народното събрание е „застинало“ на 8% одобрение, но неодобрението, резултат от проблемите с кворума и гласуваните спорни законови текстове, продължава да расте, достигайки 59%.
Президентът Румен Радев възстановява част от загубеното през декември доверие и към края на март получава положителни оценки от 51% от българските граждани, срещу 15% отрицателни.
Според проучването към края на март, 35% от имащите право на глас българи твърдят, че със сигурност ще участват в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се колебаят, или са твърдо убедени, че няма да гласуват.
Данните от изследването сочат, че в резултат, след известно „откъсване“ на ГЕРБ пред БСП през февруари, към момента ножицата между двете политически сили плътно се затваря, като дистанцията между тях е в рамките на статистическата грешка.
Ако Евро изборите бяха днес, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС срещу 33.4% за БСП. ДПС събира 10.6% от потенциалния вот и е третата политическа сила, сигурен участник в Европейския парламент.
Анализът сочи, че сближаването на позициите между ГЕРБ и БСП е резултат от три фактора: лек спад от около 1.5% на електоралната подкрепа за ГЕРБ спрямо февруари, отлив на желаещи да гласуват сред по-широката му електорална периферия (последната спада до 14% при средно 20-25 на сто на предишни избори), мобилизация на БСП и относително увеличаване на електоралната й тежест при по-ниска избирателна активност. Формулата ГЕРБ-СДС привлича подкрепата на две трети от бившите избиратели на ГЕРБ и една четвърт от тези на Реформаторския блок. БСП успява да задържи над 80 на сто от гласувалите за нея преди две години.
„Демократична България“ с вот от 5.1% е все още малко под бариерата от 5.88%, необходима за спечелването на мандат. Партиите от коалицията Обединени Патриоти, които в рамките на настоящото проучване са измервани поотделно, постигат следните резултати: ВМРО- 3.1%, НФСБ – 2.2%, Атака – 2.1% от решилите да гласуват.
Така, като партия с най-голям шанс за излъчване на евродепутат се очертава ВМРО, но това ще зависи до голяма степен от способността й да привлече част от вота на останалите националистически формации. Другите политически сили събират под два процента от действителните гласове.