Ако искаме децата ни да растат в страна на знанието и просветата, трябва да сме непримирими към невежеството. А това започва още с правописа. Той е първият урок по демокрация, защото в него всяка буква, всеки символ има своя смисъл и място, а голямата буква е само първа сред равни.
Това каза президентът Румен Радев в словото си на тържеството пред Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ по повод на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май.
Следващата стъпка е речникът. Когато думите изпадат в забрава, с тях си отива и част от света. С думите погива и смисълът. Днес оплакваме свободата на словото. Но за да постигнем свободата, първо трябва да владеем словото. Третата стъпка е знанието. Всеки го трупа според своите способности и усърдие, но и най-ученият не трябва да забравя смирението. Защото всеки знае нещо, което другите не знаят, посочи още президентът.
По думите му най-важната стъпка е свободата на духа, която се отвоюва ден след ден със знание срещу невежеството, с кураж срещу лъжата, с характер срещу натиска.
„По пътя на духа и знанието всички ние, българите, имаме една щастлива орис: нашият език. Тази реч „омайна и сладка“, на която ние мислим, обичаме, откриваме, сънуваме и която трябва да съхраняваме, защото днес все по-често пишем нехайно, говорим с шепа думи, а знанието все по-рядко се цени. Чудно ли е тогава, че все по-малко чуваме истината? Днес празнуваме знанието и просветата. Невежеството няма празник. Но то заема всеки сантиметър, опразнен от културата“, подчерта Румен Радев.
На тържественото честване пред Националната библиотека присъстваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, столичният кмет Йорданка Фандъкова, председателят на БАН академик Юлиан Ревалски, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Анастас Герджиков, учени, преподаватели, общественици, учители, ученици и стотици граждани.
Честването започна с тържествен водосвет. Беше прочетено приветствие за празника от Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.