В алпинизма смъртта не е неочакван край! Кой знае какво е да спиш на 6000 м?

0
1015
everest

Смъртта е нормална част от живота и от природата, а за алпинистите това е осъзнат риск, който всеки поема, но никога неподготвен. От алпинизма най-опасен е именно хималаизмът. Това разказаха двамата катерачи Явор Панов и Тихомир Димитров пред „Дарик“. Те познават Боян Петров добре.
Това е кратък разказ за алпинизма и хората му, а Боян Петров е само поводът. Разказът идва от двама катерачи.
Катеренето е част от алпинизма. Те не гонят височина и върхове. Явор Панов и Тихомир Димитров обясниха, че в алпинизма смъртта не е неочакван край нито за планинарите, нито за семействата им. Димитров е един от тези, които са спали на 6000 метра надморска височина: „При ходенето в голямата планина над 4000-5000 метра всеки сам поема собствен риск, когато отива там и много добре знае за него. Много е обмислен и е преценен. Бидейки макар и малък този риск, сведен до минимум с най-модерна екипировка и техника, понякога се случва, както за съжаление се случи с нашия добър приятел Боян Петров. Той не търси риска и опасността, те са навсякъде и са около нас“.
Алпинизмът се влияе от всички фактори около него – не зависи нито само от самия човек, нито само от природата: „Катеренето и алпинизмът за разлика от спортното катерене са с по-голяма доза риск, който се контролира от практикуващите го. Те взимат под внимание всички фактори и опасности в планината, било то метеорологичните условия, било фактори, свързани с релефа на планината, но не на последно място има подценяване и надценяване на възможностите ни.
Макар и обградени от модерни технологии, редовно се случва да се сгрешат прогнозите за времето, да ни изненадат с градушки, урагани, тайфуни и т.н., което мисля, че е нещо нормално. Бидейки във високата планина, много хора биват изненадани от лошо време“.
Как влияе случилото се с Боян Петров на катерачи и любители алпинисти не може да се обобщава, каза Явор Панов: „Със сигурност някои са стресирани, други са вдъхновени от него. Лично ние сме приятели откакто се катеря. Загубата на този наш приятел ни действа емоционално, мъчно ни е за него като човек“.
Вдъхновяващи са животът и професионализмът на Боян Петров, а не смъртта му, обобщи Тихомир Димитров: „Мотивиращо е това как Боян Петров преследва целите си и как ги постига. Той ни научава как ние можем да сбъдваме мечтите си, как да търсим спонсори, как да организираме тези неща, въобще куп полезни за планинарите информации, сведения и т.н.“
Димитров призова обществото да не се изказва по теми, много далечни от него, защото малцина знаят какво е да  спиш на 6000 метра височина. И призова за алпинизма и за Боян да говорят експертите, каквито в България има много.


ADS