Манол Манолов : Луд умора няма-само кротко си пише!

Станьо Добрев – кротък човечец, който така и не успя да прочете една книжка през живота си – на няколко пъти ни кани, мене и Георги Йочев, на гости.
– А бе остави го туй гостуване бе, братко. Ето я кръчмата, почерпи, като имаш на сърце.
– Да почерпя, защо да не почерпя!? Ама искам да Ви запозная с жената…
– Ха! – подсмихваме се ние. – Докато беше по-млада, я криеше, пък сега щял да ни запознава…
– Тя понякога влиза да се лекува в психиатрията – кърши ръце от неудобство Станьо.
– Аа, ние всички сме за там – успокоява го Георги. – Всеки момент ще дойде ред да приберат и нас.
– Лекарите и препоръчват да пише; да записва всичко, дето и минава през главата.
– На хубаво я – насърчавам го аз. – Чувал съм, че много помагало.
– Досега е напълнила поне десетина големи тетрадки.
– Купи и още десет, какво ти струва.
– Не е там въпросът. Въпросът е, че след толкова писане вече е решила, че трябва да публикува. Та тъкмо затуй Ви каня вкъщи я; да прочетете написаното, да подберете най-доброто от него и да го предложите някъде за печат.   Манол Манолов.