Преките загуби за България от забавянето на пълното ни присъединяване към Шенген възлизат на 845 милиона лева, каза служебният министър на икономиката и индустрията Петко Николов, който цитира данни от доклад на Института за икономически изследвания към БАН по поръчка на министерството.
Той участва в публична дискусия за приоритетите на предстоящото унгарско председателство на Съвета на Европейския съюз и техния отзвук в българския политически дневен ред „Унгарското председателство на ЕС и българската перспектива“.
Събитието е организирано съвместно от „ПанЕвропа България“ и Посолството на Унгария в София в партньорство с фондация „Конрад Аденауер“, Българския дипломатически институт и Представителството на Европейската комисия в София.
Петко Николов изтъкна, че към преките финансови загуби трябва да се добавят и пропуснатите ползи от това, че България не е в Шенген по суша, които възлизат на около 550 милиона лева и така преките и потенциалните ползи от премахването на граничния контрол по суша възлизат на 1,3 млрд. лева годишно.
Резултатите от пълното приемане на България и Румъния в Шенген не са с еднократен ефект, а ще се засилят с все по-дълбоката икономическа интеграция между европейските държави, което означава, че всяко едно поредно отлагане ще е причина за по-големи пропуснати ползи както за българската, така и за европейската икономика, каза той.
По думите му присъединяването към Шенген на България и Румъния следва да е приоритет и когато то стане факт, това ще е ключов момент в процеса на европейската интеграция.
Оценяваме като изключително положителен факта, че Унгария е поставила като приоритет присъединяването ни по суша. Оценяваме високо подкрепата на Унгария за бързо, скорошно и бих казал животоспасяващо присъединяването на България и Румъния към Шенген и се надявам до края на годината това да стане факт, изтъкна Николов.
По думите му това е важно за всички компании, които оперират на територията на двете държави.
Това е от значение за всички икономики, особено за българската. Ползите са свързани с намаляването на трафика, развитието на логистичната инфраструктура, повишаването на инвеститорския интерес към България и Румъния, каза министърът.
Ще се подобри транспортната свързаност, ще се увеличат търговските и инвестиционните потоци, ще се намали времето и стойността на физическото ни придвижване, обобщи Петко Николов.