„Както свикнахме вече четири десетилетия, откакто Европейското първенство промени формата си, близо четвърт век от средата на 50-те години, до края на 70-те години, началото на 80-те години, формулата беше с 4 участника във финалния етап.
Два полуфинала и един финал, но тази формула не издържа изпита навремето и естествено УЕФА потърси друг вариант и постепенно започна увеличаване на отборите във финалния етап. От 8-16, за да стигнем сега до актуалната формула с 24 и това вече гарантира един много представителен турнир със силни отбори и изключителна конкурентност и изненадващи резултати“, обясни той.
„Тук искам да направя една малка импровизация, а именно, дълги години, както споменах и в началото, от четвърт век по старата формула, от средата на 50-те год. до края на 70-те години, началото на 80-те години. Европейското беше бедният роднина или излишният трети между европейските клубни турнири, на които е връстник и Световните първенства. Бих казал, че Европейското беше в сандвич, в менгеме между изключителните европейски турнири, които привличат вниманието на най-широката публика и световните първенства, които са на върха на футболната програма“.
„През онези години наистина Европейското първенство беше на втори план, с уговорката, че и тогава участваха големи отбори, прекрасни футболисти, но така или иначе стигнахме до наши дни, когато това първенство с пълно основание конкурира всички останали турнири“, подчерта спортният журналист и разкри какво предизвиква симпатия в него.
„Нещо особено важно, което предизвиква симпатия у мен към Европейските финали, не само заради това, че съм отразявал като журналист може би 6-7 от тях, е именно непредсказуемостта. Докато в историята на Световните първенства, никога не е имало свръх сензация, извън семейството на най-големите сили, а именно Бразилия, Германия, Аржентина, Италия, Испания, Франция, то в Европейските първенства в обозримо време, от последните почти три десетилетия, от 92-ра година насам“.
„През 1992 г. титлата беше спечелена от симпатичния тип на Дания, който беше събран буквално от плажовете на Италия и Испания, за да замести дисквалифицирания по политически причини тим на бивша Югославия“.
„Преди 20 год. – 2004 г., когато България имаше последното си участие като национален отбор в подобен форум, титлата беше спечелена от южните ни съседи – гърците, които тогава победиха домакините в Лисабон. Само тези два примера са достатъчни като гаранция за уникалния адреналин, който предлага европейското първенство“.
„Но защо да отиваме толкова надалеч? Само преди три години, когато първенството се проведе в една, бих казал доста форсмажорна, военновременна формула поради пандемията, с една година беше изместено напред, беше през 20 г. – 21 г. , в 12 различни градове на различни държави. Формулата не беше успешна и УЕФА се върна към класическия вариант, да се провежда в една държава.
През 2021 г. практически домакини на финалния етап бяха англичаните, които приеха финала на Уембли, но загубиха от италианците, след равенство в редовното време, с продължения и дузпи. Ето още едно доказателство за изключително драматичния, непредсказуем, вълнуващ заряд на това състезание“.
Георги Атанасов разкри, кои отбори ще влязат в топ 10 на това първенство.
„Според статистиките, трансферите и финансовите рейтинги, защото “парата прави играта”, както гласи спортният фолклор, най-скъпите и най-силните отбори, това са Англия, Франция, Португалия, Германия. Това каре се изтъква от повечето анализатори и аз измежду тях това са най-вероятните претенденти за най-високо класиране“.
„На 10-то място в моята теоретична ранглиста, слагам отбора на Украйна, който независимо от форсмажорните обстоятелства около войната, разполага с много, много силни индивидуалности. Ето как на прима виста, без претенция за последна инстанция разбира се, изброих 10 отбора, които ще са основните фактори и протагонисти на това първенство.
Разбира се едно е теорията, едно е практиката. Едно са парите и рейтингите, аферите, имената, друго е играта. Всичко е възможно да се случи и дано отново станем свидетели на такива сензации, за които споменах от предишните години, защото именно подобни развръзки извън протокола дават адреналина по време на такива турнири“.