„Преминах през ада, казва Йохевед Лифшиц освободена от „Хамас“!

0
517
orig[1]
Дир.бг

„Преминах през ада, за който не сме и предполагали, че ще стигне дотук“, казва Йохевед Лифшиц на първата си среща с журналисти вчера, след като беше освободена от „Хамас“, предаде израелската новинарска агенция ТПС, цитирана от БТА.

Лифшиц, на 85 години, и 79-годишната Нурит Купър бяха освободени в неделя вечерта. Двете жени, жителки на кибуца Нир Оз, бяха откарани в болница „Ичилов“ в Тел Авив. Те бяха сред над 200-те заложници, похитени на 7 октомври от селища в близост до границата с Газа. Смята се, че 83-годишният съпруг на Лифшиц – Одед, и 84-годишният съпруг на Купър – Амирам, са все още в плен.

Започнаха да вилнеят в нашия кибуц. Взеха ме за заложничка. Качиха ме на мотоциклет и потеглиха през буйната растителност“, спомня си Лифшиц. Тя казва, че е имала проблеми с дишането, след като са я пребили с пръчки по време на пътуването до Газа.

„Взривиха електрическата ограда, онази специална ограда, чието изграждане струваше два милиарда и половина долара, но не помогна по никакъв начин „, обясни Лифшиц.

Много похитители нахлуха в домовете ни. Пребиха хората, взеха някои за заложници. Не правеха разлика между млади и възрастни. Не знаехме къде ни водят. Беше много болезнено преживяване. В крайна сметка се оказахме пред входовете на тунели. По пътя натам лежах върху един мотор, краката ми бяха на една страна, а торса – на друга. Удряха ме. Заведоха ни до входа на тунелите. Пристигнахме в един от тях и вървяхме километри по мокра пръст. Има гигантска система от тунели, приличащи на паяжини. Вкараха ни в голяма зала, където имаше около 25 души“.

Лифшиц разказа, че в крайна сметка са стигнали до нещо, което тя нарича „зала“, където са отделили петима от заложниците от нейния кибуц.

След първоначалното насилие към нея са се отнасяли добре.

„Лежахме там на матраци. Погрижиха се за санитарната страна на ситуацията и лекар идваше на всеки два-три дни, за да види какво се случва с нас. Медикът поемаше отговорност и носеше лекарства, а ако нямаше лекарства, тогава идваше с техни генерици“, каза възрастната жена, описвайки 17-те си дни в плен.

Снимка: ТПС/БТА

„Казахме им да не се опитват да преговарят с нас. Те говореха за всякакви неща. Бяха много дружелюбни. Ние ядяхме това, което и те. Пита с бяло сирене, топено сирене и краставици“, разказа Лифшиц за


ADS