Това заяви в интервю за ФрогНюз директорът на Института за анализи и оценка в туризма Румен Драганов.
Вижте и цялото интервю:
Г-н Драганов, как се отразява кризата в Близкия изток на пътуванията на българските граждани в региона като цяло? Появи се информация в медиите, че нашите туристи се отказват от пътуванията си в Йордания или Египет заради напрегнатата обстановка там. Как бихте коментирали това?
Фактически конфликтът, който е в Близкия изток, общо взето се отразява негативно на ситуацията с пътуванията. Както от България към региона, така и от региона към България. В случая става въпрос за отказване на пътувания на туристи към Йордания, което се случи преди една седмица, непосредствено след започване на конфликта.
Това се случи във връзка с обявяване на 4-та степен на предупреждение по отношение на пътуванията в Йордания и Египет от Министерството на външните работи на Република България. Но след това имаше изявление на МВнР, че пътуването към тези дестинации, в районите, в които оперират туроператорите, не е свързано с опасност. Аз дадох наскоро интервю, в което посочих данните на Foreign Office на Великобритания, както и на външното министерство на Франция и на Германия. Според тези данни на карти съответно на Йордания и на Египет те са нанесли точно местата, в които туристите не би трябвало да пътуват. Става дума за съвсем малки зони. По отношение на Йордания това е една ивица, разположена близо до границата със Сирия, която е широка не повече от 1 км. По отношение на Египет това е зона, която граничи с Израел, където в момента се провежда хуманитарната операция. Иначе целият Египет е в зелено и цялата Йордания е в зелено.
Клиентите се паникьосват и част от тях искат да анулират пътуванията си. Ще им бъдат ли възстановени парите?
Тези, които се отказаха от пътувания, фактически загубиха парите, които са дали за екскурзията. Тъй като, съгласно договорите, които имат с туроператорите, при отказ от пътуване, без да има основание за това, не се получава обезщетение и не се връща сумата обратно. Парите не могат да бъдат възстановени, защото това е тяхно лично решение – на клиентите. Фактически така пише и на сайта на българското МВнР, и на сайта на всяко друго министерство от европейските страни, което цитирах. Решението е самостоятелно. Министерството предупреждава, че в този район има опасни действия. Пътуващите трябва да се съобразяват с инструкциите на посолството и на туроператорите. Но там, където екскурзиите са организирани от български туроператори, всичко е оцветено в зелено. Така че няма никакво основание за отказ от пътуване.
В момента Ситуационният център към Министерството на външните работи препоръчва да не се пътува в тези две държави, но не налага забрана за пътувания. Този препоръчителен характер на предупреждението може ли да се отрази на пътуванията?
По никакъв начин, защото в обясненията, които дава и самото министерство, то посочва, че всеки от пътуващите взема самостоятелно решение. Това предупреждение е рутинно. Лицето взима самостоятелно решение къде точно отива. Българското Министерство на външните работи не публикува карти с ясни очертания на зоните в съответни страни – визирам Йордания и Египет – къде точно може и не може да се пътува.
Но тези карти ги има на сайтовете на външните министерства на Германия, Франция и Великобритания. Така че когато става въпрос да се информират туристите за съответното пътуване, вие получавате цялата информация, която е налична по света. Също така, ние нямаме отказ от пътуване на авиопревозвача. Нямаме отказ от пътуване на туроператора. И съответно обслужващите фирми, които предоставят земните услуги.
Мога да ви кажа, че сега, когато започна войната в Израел, на дата 8 октомври екскурзиите, които бяха на територията на Израел, продължиха. При тези екскурзии, пътниците, които бяха вътре в автобусите, те казаха следното: И шофьорът е в контакт с фирмата, която обслужва автобуса, и екскурзоводът е в контакт с фирмата, която провежда пътуването.
Това, което те ни казаха, че ще намалят престоя на определените точки по маршрута с 10 минути и ще има промяна на маршрута, по който се движи автобусът в случай на затваряне на основни пътища за придвижване на военна техника. Общо всичките екскурзии са се състояли в пълния им обем, като престоят е бил ограничен с 10 минути на посещаването на различните обекти. Имало е промяна при един от главните пътища – просто автобусът е обърнал и е минал по страничен път, защото към онзи момент основният път е бил затворен за преминаване на военна техника. Но екскурзията не е прекратена. Т.е. изпълнена е изцяло.
Хотелите в Йордания и Египет казват, че при тях всичко е нормално и има туристи. На кого да вярваме?
Преценката е ваша. Когато вие сте в каквато и да било ситуация, вие не можете да очаквате отговор, било от туроператор, било от хотел, като сте вътре в хотела, който да ви даде един или друг съвет. Защото след това вие ще го обвините „Защо Вие ми казахте така?“ Има един кристален принцип в хотелите. Тогава когато има сигнал за тревога, за опасност, за пожар, вие можете да се обадите на рецепцията и да попитате дали да останете в стаята или да излезете. Отговорът е „Както прецените.“ Защо е такъв отговорът? Защото ако хотелът ви каже „Излезте в коридора“ и вие изгорите в коридора или пострадате от пожара, вие ще кажете „Те ми казаха да изляза“. Ако те ви кажат „Останете в стаята“ и стане така, че ви се случи инцидент заради това, че сте останали в стаята, вие казвате „Те ми казаха да остана в стаята“.
А когато случаят е „Както вие прецените“, тогава хотелиерите се освобождават от отговорност за щетата, която сте понесли. И в този случай, хотелът ви казва примерно, че всичко е отлично, има туристи, и това е истината. Но в крайна сметка вие си преценявате сами. Но в последна сметка, когато става въпрос за получаване на обезщетение, то се получава само тогава, когато действително има неосъществяване на туристическото пътуване или някаква промяна, която е свързана с вина на когото и да било.
Тогава, когато става въпрос за застраховка, тя може да бъде на база на застрахователно събитие, което е описано в самата застраховка. Но няма застраховка, която е за бъз. Умишлено не казвам страх, а казвам „Мен ме е бъз“. Ако мен ме е страх, аз имам основания за своя страх и мога да го обясня. Но ако мен ме е бъз, няма кой да ми плати обратно парите.