Президентът сезира Конституционния съд заради Закона за частната охрана!

В мотивите си президентът посочва, че общественият ред е ценност, която крепи целостта на обществото и дейностите по опазването му трябва да съответстват на нормите на Конституцията и законите, а те поверяват опазването му върху определени органи на публичната власт.
„Държавата няма право да абдикира от грижата за сигурността и спокойствието на хората в населените места, вкл. в т.нар. урбанизирани територии. Възможността, която дава ЧЗОД на търговски дружества да извършват действия по охрана на урбанизирани територии, по същество е отказ от страна на държавата, чрез нейните изпълнителни органи, да осъществява възложените ѝ функции по охрана на обществения ред“, посочва Румен Радев в обръщението си към Конституционния съд.
Конституцията натоварва с функции за осигуряването на общественото спокойствие и обществената безопасност изрично Министерския съвет и областния управител, а осигуряването на обществения ред е част от ръководенето и осъществяването на вътрешната политика на страната“, напомня държавният глава. 
Президентът посочва още, че в обновения ЗЧОД не е поставено изискване служителите, които се грижат за опазването на обществения ред, независимо от длъжността, която заемат, да са политически неутрални и да се ръководят единствено от закона. Такова изискване въвеждат чл. 116, ал. 1 от Конституцията, чл. 9 ал. 1 от Закона за политическите партии и чл. 146, ал. 3 от Закона за МВР.
„Министерството на вътрешните работи е строго йерархична структура с присъщата ѝ субординация, отчетност и контрол. Поверяването на функции по опазване на обществения ред на частноправни субекти, спрямо които са неприложими посочените принципи, поражда риск при осъществяване на тази дейност“, посочва още държавният глава в мотивите си, съобщава Фрог нюз. Между аргументите на президента за сезирането на Конституционния съд са и липсата на специфични изисквания и конкретика относно патрулирането и комплекса специфични дейности, които ще бъдат прилагани за защита на имуществото и населението в урбанизираните територии, както и ограничаването на конституционната защита, която получават гражданите под формата на отговорност на държавата за вредите, причинени от собствените ѝ органи и лица, поставяйки охраната на урбанизираните територии във формата на частната охранителна дейност.