Уверен и стабилен курс към приемането на единната европейска валута очерта президентът Румен Радев. Аналогично послание отправи и назначеният от него служебен премиер Гълъб Доневв рамките на конференцията „България по пътя към еврото“, в която взеха участие още заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис, вицепремиерът с ресор еврофондове Атанас Пеканов, финансовият министър Росица Велкова, представители на бизнеса, синдикати, икономисти и др.
„Членството в Еврозоната е стратегически за България въпрос. Той не е само въпрос на политики, а изисква комуникация, информация, диалог, сближаване на позиции, изработване на ясна национална позиция“, каза държавният глава.
И подчерта – в исторически, географски и културен план България винаги е принадлежала към сърцето на Европа. „Така е и днес, България днес е неделима част от общото европейско икономическо пространство.“
Икономически България търгува основно със страни от ЕС, като перспективата е до 3 години двустранният стокообмен само с Германия да надхвърли 20 милиарда евро. „И въпросът е дали България трябва да е член на Еврозоната, за да отбелязва още по-голям ръст“, подчерта президентът.
Основните предимства от приемането на единната европейска валута според него ще са още и повишаване на стандарта на живот, както и развитието на по-конкурентоспособна икономика. Най-важната задача обаче в тази насока, посочи Радев, следва да бъде убеждаването на хората, че приемането на еврото е добра стъпка.
Основният проблем пред приемането на еврото е политическата криза в последните две години. Това заяви на свой ред управителят на Българската народна банка Димитър Радев.
„В резултат на тази криза бюджетният процес е силно разстроен. През последните две години не разполагаме с ясно дефиниран Закон за държавния бюджет и средносрочна фискална програма (линк от бюджетите на Асен), подчерта гуверньорът на централната банка.
Тревожна тенденция според Димитър Радев е и разхлабването на „традиционно силната фискална позиция“ на България, като именно това подклажда ръста на инфлацията.
Що се касае конкретно до ролята на БНБ в процеса на интеграция към еврото, то няма формални критерии, тъй като те са изпълнени още през 2020 година, когато се присъединяваме към т.нар. „чакалня“ на Еврозоната – валутният механизъм ERM-2, посочи той. БНБ обаче предстои да подготви и предложи на следващия парламент нов закон за БНБ, който е сред основните стъпки преди приемането на еврото.