След началото на войната в Украйна България изгони голяма част от руските си дипломати. Не веднъж се е твърдяло, че сред тях има много шпиони, които издават информация за родината ни на Русия.
Не бяха един или два арестите на руски шпиони у нас. Именно по този критерий сме на първо място в регистър, който разглежда колко са били агентите на Русия в дадена страна от ЕС. Той бе публикуван в Twitter от канала Intel Takes.
„2022 беше истинска кървава баня за руските разузнавателни служби в Европа. Арести, изгонвания и деконспирации правят живота на руския шпионин по-труден. Съставих табло за бързо управление с известни случаи (последните 5 години). Нека да видим какво знаем“, пишат в акаунта, предоставяйки таблица с имената на руските агенти.
Повече от 30 случая са разкрити през последните 5 години в цяла Европа. По-голямата част от тях са се случили през последните 12 месеца. В България, Германия и Швеция има най-много арести.
„Кой набира шпионите? Въз основа на наличните данни ГРУ е безспорен победител. Това показва прогресивна милитаризация на работата на руското разузнаване, както и избор на приоритети“, допълват от Intel Takes. Цели 86% от шпионите са били вербувани от ГРУ, а 6,7% от ФСБ. Армейският личен състав и други униформени служби са доминиращи сред кандидатите за наемане на работа.
„Руските служби (за щастие) са привързани към старите начини на работа на разузнаването. Активните случаи включват предимно родени в Русия агенти. Арестите в Швеция също показаха използването на агенти за дълбоко прикритие в стил „желязна завеса“, гласи още публикацията.
А според тях работата на агентите не е много доходоносна: „П. Бучка, заместник-ректор на Словашката академия на въоръжените сили, получил 46 000 евро за 9 години „служба“. Българският кръг е получавал по 3000 долара на агент.“
„Какво да очакваме през 2023 г.? Вероятно по-трудни моменти за руските разузнавателни мрежи в Европа. Повече от 400 дипломати бяха експулсирани от западните страни след инвазията. Това сериозно засяга способността на Русия да борави с източници на място и да набира нови“, припомнят от Intel Takes.
Регистърът посочва, че най-много заловени агенти има в Полша. През миналата година там са задържани за шпионаж седем души, сред които журналист, чиновник и трима предприемачи.
България се нарежда втора в регистъра по брой обвинения срещу предполагаеми руски агенти с общо 7 през последните 5 г. Единственият политик сред тях е шефът на НД „Русофили“ Николай Малинов, който още не е чул присъда на първа инстанция, въпреки че беше привлечен към отговорност през 2019 г. Според разследването Малинов е комуникирал с две организации, базирани в Русия, от които получавал задачи срещу заплащане в няколко направления.
Другият случай от България е побългареният вариант на „Петорката от Кеймбридж“. Става дума за огласеното от главния прокурор дело през март 2021 г. срещу шестима души, които са привлечени към наказателна отговорност за шпионаж в полза на Русия. Това дело обаче бе прекратено през март.
Според Тихомир Безлов тази класация не е добър атестат за България.
„Делата за руски шпиони у нас са в неясна фаза, зациклили са. Някои неща са сложно доказуеми в съда. Целият проблем на руското влияние е, че никой случай не показва нещо разрушаващо нашия интерес“, посочи той пред NOVA News.
Елена Поптодорова от своя страна каза, че Полша има силни собствени служби и идентичност и недопуска силно влияние на Москва. „У нас точно заради уютното съществуване на руските служби, както и отправната точка на България в региона, са причина за големия брой руски шпиони. Всички политици, които по свой политически меркантилни цели атакуват РСМ, наистина реално обслужват руския интерес, но е по-сложна картината, отколкото да говорим за шпионски връзки“, смята тя.