Името му най-често се свързва с това, че бе „втората цигулка“ във „Ферари“ по време на петте титли на Михаел Шумахер между 2000 и 2004 година. За този период Рубенс Барикело на два пъти оставаше втори, точно зад именития си съотборник при „черните кончета“, веднъж приключи трети в генералното класиране, но така и не успя да се пребори за мечтаната титла във Формула 1.
Което реално не е изненада, когато съотборникът му се казва Михаел Шумахер. Но и днес, вече повече от десетилетие, след като напусна стартовата решетка при най-добрите на F1 за Рубиньо се говори единствено и само с уважение и любов.
Дълго време държеше и рекорда за най-много стартове, преди Кими Райконен да му го отнеме, а сега, вече на 50-годишна възраст, продължава да се наслаждава на мириса на гориво и бензин, състезавайки се в родната Бразилия.
След 326 старта във Формула 1, 11 победи, 68 подиума и 658 точки, както и няколко близки срещи със смъртта, Рубенс не спира да прави това, в което е най-добър. Да кара бързи автомобили.
И не просто да кара, а и да печели. Наскоро ветеранът спечели за втори път в кариерата си сериите Complete Stock Car Brasil, като този път го стори зад волана на Toйото Корола, след като при дебютния си успех караше Шевролет Соник.
По този начин Барикело се превърна в най-възрастният победител в историята на този шампионат. Победата му бе повече от инфарктна, защото преди последния кръг бе терти в шампионата, но оттегляне и дисквалификация на двамата му основни съперници му дадоха надежда. В крайна сметка Рубенс завърши в зоната на точките, макар и с повреден автомобил и така триумфира на 50 години, 6 месеца и 18 дни.