Путин и Медведев си глътнаха ядрената граматика след скърцане на зъби от Китай!

След като китайският премиер Ли Къцян и тогавашният китайски президент Си Дзин Пин обявиха недопустимостта на ядрени заплахи, нито президентът Владимир Путин, нито заместник-министърът на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев не обелиха дума за възможното използване на арсенала, наследен от Русия от СССР.

На 21 септември Путин обяви готовността си да използва „всички налични средства“ за защита на окупираните територии на Украйна , като обяви масова мобилизация. Той заплаши западните страни с „роза на ветровете“, която може да се „обърне“ в тяхна посока.

„Това не е блъф“, увери Путин и месец по-късно проведе ученията на стратегическите сили „Гром-2022“, де факто симулирайки началото на световна ядрена война.

На 27 септември Медведев каза , че Русия „има право да използва ядрено оръжие, ако е необходимо“ и прогнозира, че ако това бъде направено „срещу украинския режим“, НАТО „няма да се намеси“. „В крайна сметка сигурността на Вашингтон, Лондон, Брюксел е много по-важна за Северноатлантическия алианс“, обясни Медведев.

На 1 ноември, девет дни преди капитулацията на Херсон, Медведев заявява , че „завземането“ на руски територии е основата за прилагане на клаузата на ядрената доктрина, която позволява удар по противника.

Но тогава Кремъл сякаш си глътна езика, след като ядрената брадва разгневи ключовия съсед Китай.

На срещата на върха на АСЕАН от 10-13 ноември премиерът Ли Къцян, ръководител на китайската делегация, разкритикува ядрената реторика и нарече ядрените заплахи „безотговорни“, каза високопоставен американски служител, запознат с речта зад затворени врати, пред The ​​Wall Street Journal .

„Г-н Ли говори доста широко за политиката на Китай спрямо Украйна, с ясен фокус върху суверенитета, безотговорността на ядрените заплахи и необходимостта да се гарантира, че ядрените оръжия не се използват по начина, по който някои намекнаха“, каза източник пред WSJ.

Няколко дни по-късно „несъгласие с използването на ядрени оръжия в Украйна“ беше изразено на среща на върха на Г-20, Си Дзинпин и президентът на САЩ Джо Байдън.

Докато Путин е обсебен от неоимпериалистически мечти за мястото на Русия в Европа, в действителност политиката му увеличава зависимостта от Китай до степен на васалство, пише Александър Габуев, старши сътрудник във Фондацията Карнеги за международен мир, в статия за Foreign Affairs .

Ако в съветско време Москва гледаше на Пекин като на „беден брат“, сега изолираният и отслабен Кремъл неизбежно се свлича в ролята на „младши партньор“ на Китай, отбелязва Габуев.