Жените на Иран : Без забрадки и без свян на трибуните в Катар!

0
777
1920x10801

“Целта ми е да покажа, че онези правителства, които нарушават правата на хората, като се позовават на името на исляма, злоупотребяват с исляма” – Ширин Ебади, иранска юристка и защитничка на човешките права, носителка на Нобелова награда за мир.

6:2. Така завърши вчерашният мач между Англия и Иран в Група В от Световното първенство по футбол в Катар. Докато трите лъва доминираха терена на Мондиал 2022 г., на трибуните триумфира свободата коментира Фрогнюз.

Жените на Иран – онези, които протестират по улиците на цялата страна след смъртта на Махса Амини – младото момиче, пребито от моралната полиция и починало в затвора заради неподходящо облекло. Протестите продължават повече от два месеца, а властите залагат на насилие и репресии, за да ги потиснат. Без успех.

Докато властта в Техеран се тресе от несигурност, а мнозина се питат дали Иран ще се промени отвътре след поредната вълна от демонстрации, по трибуните на стадионите в Катар празнува свободата да бъдеш жена.

Законът в Иран забранява на жените да присъстват по стадионите. Това стана факт след Ислямската революция през 1979 г., но заради натиск от ФИФА в крайна сметка Техеран допусна някои жени до стадионите през 2018, 2019 и 2021 г. И към момента обаче жени не се допускат до футболните стадиони в Иран.

Много от футболните фенове по трибуните носят тениски с девиза, превърнал се в символ на протестите в Иран: „Жена, живот, свобода“. Други пък носят тениски с имена на жени, убити от иранските сили за сигурност по време на демонстрациите през последните седмици.

В 22-ата минута от мача срещу Англия от трибуните на стадиона се разнесе името на Махса Амини – препратка към възрастта на младото момиче, убито от полицията в Техеран. Скандирането бързо заглъхна и беше заменено от „Иран“.

Световното първенство в Катар, само на кратък полет през Персийския залив от Иран, се очерта като сборна точка за политическата мобилизация на Иран.

Протестиращите дори призоваха ФИФА да забрани на Иран да се състезава в турнира заради ограниченията за жените на футболните стадиони и репресиите на правителството. Въпросът дали да подкрепят националния отбор раздели иранците. Сега мнозина гледат на подкрепата за иранския отбор като на предателство към младите жени и мъже, които са рискували живота си по улиците.

Докато химнът звучеше над международния стадион Халифа в Катар, играчите на Иран свиха устни, наведоха глави и сключиха рамене. Погледите им казваха нещо – че те и семействата им скоро може да платят висока цена.

Това, което направи тази проява на смелост от страна на иранските играчи толкова мощна, е, че те бяха подложени на огромен натиск да стоят настрана от революцията в Иран, която според правозащитни групи е довела до повече от 450 убити и повече от 15 000 арестувани.


ADS