Празнуваме Цветница.

Българската православна църква почита днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, който се нарича още Цветница или Връбница.

Вход Господен в Йерусалим се отбелязва в неделята след Лазаровден – една седмица преди Великден, и е посветен на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим.

Eвангелието разказва, че в неделята преди еврейския празник Пасха Иисус Христос влязъл тържествено в Йерусалим. Народът го посрещнал така, както в древни времена посрещали царете, извоювали победа над враговете им. Размахвали зелени клонки и цветя, застилали с тях и с дрехите си пътя пред нозете му и го приветствали с възгласа „Осанна“.

Предишния ден Христос върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Христос отива в храма и с царствена власт изгонва оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършва множество изцеления на слепи, хроми и недъгави.

Денят на влизането на Христос в Йерусалим бележи началото на най-скръбната, но и на най-наситената с духовни послания седмица в живота на вярващия християнин – времето, в което Иисус Христос приема страданието и кръстната смърт, за да изкупи греховете на човечеството и чрез своето възкресение от мъртвите да му дари надеждата за спасение и вечен живот.

Дните след Цветница до Възкресение Христово се наричат Страстна седмица и означават мъка и страдание. Затова на Цветница християнската църква припомня тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.

В старите свещени книги пророците предсказвали, че един ден Бог ще изпрати на света Спасител, че той ще влезе в Йерусалим, както древните царе, възседнал магаре. Мнозина вече били чували за чудесата, които Иисус Христос извършвал и като го видели да влиза в града, заобиколен от учениците си, повярвали, че той е новият еврейски цар, който ще ги спаси от властта на римляните.

Единствено децата разбрали, че Христос не е обикновен цар, а е цар на Небето и Земята, който ще царува вечно. Те тичали пред него, размахвали палмови клонки и радостно пеели: „Благословен е Идещият в име Господне“. Тези, които го приветствали като цар с възгласи „Осанна“, дни по-късно викали „Разпни го“ и го предали на римляните, за да бъде разпнат на кръст като разбойник.