Това са само два въпроса, дочути от един украински режисьор. Разговор между майки и техните деца. Разговори за войната в Украйна, които не би трябвало да се случват. Децата не би трябвало да задават такива въпроси на родителите си. И те не би трябвало да отговарят на такива.
Разговорите са чути от Олег Кавун – сценарист и режисьор от Украйна. Събрал ги по време на престоя си в бомбоубежищата, пълни с цивилни хора, бягащи от войната в родината си. Кратките детски въпроси са споделени в социалните мрежи от руските музиканти Татяна и Сергей Никитини.
Eто и кратките диалози:
– Мамо, слушаш ли Арестович?
– Понякога.
– Слушай го винаги. Може изведнъж да каже, че ни е позволено да се върнем вкъщи и ще го пропуснем…
***
– Мамо, къде е момчето, което само премина границата? Можем ли да го вземем с нас? Сигурно се страхува…
***
– Мамо, колко още бомби има?
***
– Мамо, ако бомбардират къщата ни, може ли да взема легото си от там?
***
– Мамо, ако господ не убива Путин, значи ли това, че е обиден на украинците за нещо?
***
– Мамо, добре, че войната започна рано сутринта. Иначе децата щяха да имат време да отидат на училище…
***
– Мамо, не ме интересуват бомбите. Хайде да се върнем в Киев
***
– Мамо, децата от Русия слушат ли за войната? Съжаляват ли за нас?
***
– Мамо, ти каза, че мечтите на децата се сбъдват. Моите вече не работят. Възрастен ли съм?