11 септември 2001 г., Ню Йорк, 8:46 часа – похитен американски самолет с 92 пасажери и 5 терористи на борда се врязва в северната кула на Световния търговски център. Минути след това, в 9:03 часа, друг самолет с 65 пътници и 5 терористи се разбива в южната кула.
Групировката „Ал Кайда“, водена от Осама бин Ладен, отвлича още два самолета. Единия взривява в Пентагона – 65 пасажери и отново 5 похитители са на борда; а втория – в открито поле в Пенсилвания, след като хората в него – 44 души, оказали съпротива на четиримата терористи.
Този трагичен и безпощаден атентат не само бележи съдбите на стотици хиляди хора, но и преобръща завинаги политическия, икономическия и психологическия световен ред.
Атаките в цифри и слабо известните факти
Терористичният акт на „Ал Кайда“, макар и признат официално от Бин Ладен през 2004 година, взима 2977 жертви, без 19-те терористи: 246 от четирите самолета (няма оцелели), 2606 в Кулите близнаци в Ню Йорк и сред руините и 125 в Пентагона.
Около 6000 хиляди са само ранените. https://youtu.be/3HbD_Q6kmh8
Други 24 души са обявени за изчезнали, а и до днес стотици тела не са идентифицирани. Сред загиналите са граждани, пожарникари, полицаи, военни, като има представители на повече от 90 държави.
Националният институт по стандарти и технологии на САЩ установява, че по време на атаките в Световния търговски център се намират около 17 400 души, сред които и българи. Голяма част от хората, които се намират под зоната на удара, са евакуирани безопасно извън сградите. Освен тях са евакуирани и 18 души от зоната на удара в Южната кула.
Около 600 души загиват на място след сблъсъка със самолета. В Северната кула загиват 1366 души. Стотици умират и при срутването на кулите.
Поне 200 души скачат от горящите сгради и намират смъртта си на улиците или по покривите на съседните сгради. Някои от хората в двете кули успяват да се изкачат до покрива с надеждата, че ще бъдат спасени от хеликоптер, но вратите към покрива се оказват заключени.
Към този момент не е предвидена спасителна операция с хеликоптер, освен това гъстият пушек и високата температура биха попречили на хеликоптерите да се намесят.
411 служители на спасителните служби, които се отзовават на сигналите, загиват, докато се опитват да спасят хората и да ограничат пожарите.
Трите сгради от комплекса на Световния търговски център се срутват в резултат на структурни повреди. Южната кула пада в 9:59 ч., след като 59 минути е обхваната от пожар, причинен от сблъсъка със самолета. Северната кула пада в 10:28 ч., след като гори 102 минути. Когато северната кула пада, отломки от нея падат върху съседната сграда от комплекса, като я повреждат и предизвикват пожар. Тези пожари горят с часове и увреждат конструктивната цялост на сградата, в резултат на което тя се срива в 17:21 ч.
Почистването на останалото от Световния търговски център приключва през май 2002 г., докато сградата на Пентагона е ремонтирана в рамките на една година.
Докато видеа от атаката на Кулите близнаци са излъчени незабавно, то никакви видеозаписи от атаката в Пентагона не са публично разпространени до 2006 г.
И до днес умират хора, спасители, свидетели и ранени в атаките, заради неизвестния състав на вдишания тогава въздух. Освен посттравматичния стрес, потърпевшите страдат от астма и белодробни заболявания.
През 2019 г. Сенатът на САЩ прие законопроект, гарантиращ, че фонд за обезщетение на жертвите от атентатите на 11 септември никога няма да остане без пари.
Трагедията в очите на свидетели и пострадали
„Стаята ни просто се разлюля, беше разрушена за секунда“, казва оцелелият Кларк пред Асошиейтед прес. „Последващите 10 секунди са единствените, от които се страхувах онзи ден. Изпитвам ужас“.
„Чу се този невероятно силен, пронизващ, свистящ звук и миг по-късно бях погълнат от пламъци“, споделя спасена жена. „Болката беше неизмерима, смазваща, проникваща все по-дълбоко. „Изгарях жива. Няма други думи за това.“
„С крайчето на окото си видях самолет и просто нямаше смисъл“, казва Боб Уестън пред френска медия. „Беше твърде ниско. И летеше твърде бързо. И беше просто твърде голям. Гледах го няколко секунди, премина през хоризонта, а след това удари Северната кула на Търговския център. Когато самолетът удари кулата, експлозията беше масивна“, казва той.
„Сякаш вълна премина през мен… Никога не съм изпитвал нещо подобно. В този момент всички си мислехме, че това, което сме видели, е просто ужасен, ужасен инцидент“, казва той. „Чух някой да крещи и всички вдигнахме поглед само за да видим как вторият самолет удря Южната кула. И всички осъзнахме, че това не е случайно. Бяхме атакувани.“
„Никога няма да забравя – маси и маси хора, които минават през моста в Бруклин, а част от тях са покрити от глава до пети в този сивкав, белезникав прах“, казва той. „Някои хора в моята сграда имаха пластмасови чаши и ние грабнахме всички кани с вода, които можем, и се опитвахме да дадем на хората малко вода. Но това бяха десетки хиляди хора, а ние не можехме да направим почти нищо.“
„Този ден, както винаги, пристигнах в 8:15 ч. в офиса и даже си комуникирах с офиса ни тук в София, имахме да решаваме проблеми за някакви клиенти. Нямаше системи, които да пищят, противопожарни. Нищо. Тишина. Асансьорите очевидно бяха паднали, но ние не знаехме. Бяхме на 33-я етаж, това са 150 метра над земята“, разказва пред bTV Драгомир – българин, бил в Кулите близнаци по време на атаката.
„И така до 9 и нещо, когато осъзнах ужаса на цялото нещо, защото долу беше всичко – асансьорите, дъждовалните системи, някакви грозни гледки. Облакът ме застигна. Изглеждах като зомби. Жена ми определено време си мислеше, че съм мъртъв, успях да ѝ се обадя“, споделя Драгомир.
„Трябваше да има само два часа престой на летището JFK в Ню Йорк след полет от Сао Пауло. Осем от нас чакаха полет на American Airlines за Хийтроу, а един от групата беше решил да остане в Ню Йорк. Преди да се разделим, Бари каза, че ще закусва в Кулите близнаци. Самолетът ни седеше на асфалта. Казаха ни, че ще има забавяне поради технически причини, но предположихме, че всичко ще бъде наред и ще бъде поправено“, обяснява пред BBC археологът Брус Ман, който пътувал към дома след експедиция в джунглите на Южна Америка.
„Докато гледах, видях самолет да лети в кулата. Имаше експлозия и огнена топка. Обърнах се към тийнейджър на седалка зад мен и го попитах какви са сградите. Като се обърна към прозореца, той веднага ги разпозна като Кулите близнаци. Тридесет секунди до минута по-късно пилотът направи съобщение. Той каза, че е имало терористична атака и че трябва да слизаме. В терминала настъпи абсолютна истерия. Хората се препъваха в багажа, дрехи и предмети от куфарите застилаха пода“, допълва археологът и продължава:
„Има някои неща, които мога да си спомня с яснота, сякаш са се случили точно вчера, и други спомени, които са малко размити. Много от тези, с които се свързахме, чакаха да чуят за семейството и приятелите, които са изчезнали. По стените и в парковете имаше плакати, призоваващи за помощ при издирването на оцелелите. Едно нещо, което си спомням много ясно, беше минаването покрай пожарна. Беше зловеща гледка. Вратите бяха отворени. Нямаше пожарникари, но отвън стоеше по-възрастен пожарникар, заобиколен от тълпа хора и имаше запалени свещи на земята. Всички стояха в абсолютна тишина. Сцената беше тежка. Отсъствието като знак за загуба може да бъде много силно. “
Конспиративните теории
Първите се появяват само часове след трагедията, а все по-голямата власт на социалните медии върху живота на хората разшири техния обем.
Много от теориите бързо бяха отхвърлени като глупави измами, но други се коренят в расизъм, антисемитизъм и конспирации от „Дълбоката държава“.
Според активистки групи в САЩ и в други държави фактите за случилото се на 11 септември 2001 година били скрити. Същото движение е отговорно и за част от теориите за COVID-19 и ваксините.
Някои видни политици и общественици също обаче оспорват изнесените факти около терористичната атака.
Tеоретици на конспирацията се възползват от факта, че разследването на NIST (National Institute of Standards and Technology) е финансирано от федералното правителство – вярвайки, че самото правителство е причинило срутването на Кулите близнаци, или е знаело, че това ще се случи, и умишлено не е действало.
Някои смятат, че сградите е трябвало да се „преобърнат“, след като са били ударени от самолети.
Други твърдят, че предварително в сградите е имало поставени бомби, които са детонирани едновременно с навлизането на самолета в сградата. Тези теории са разработени от видеозаписи, показващи, че кулите бързо се срутват надолу, подобно на контролирано разрушаване.
Според други конспиративни теории щетите по Пентагона приличали на взривна дупка с кръгла форма, за която вярващите смятат, че е по-вероятно да бъде направена от ракета, отколкото от самолетни крила.
Друга необоснована теория твърди, че пътниците на борда са били убити на друго място и са изхвърлени в морето, а самолетите са били пълни с експлозиви и са летели, управлявани дистанционно, към целите си.
Подкрепящите тази идея също така вярват, че е възможно всички на борда да са били част от заговора и сега да се крият с нови самоличности.
Теоретиците твърдят и че записаните мобилни телефонни разговори, направени от пасажерите в самолета, са били невъзможни, тъй като надморската височина е била твърде голяма. А записите са фалшифицирани с помощта на „технология за гласово преобразуване“.
Ужасът в галерия
11 септември 2001 година е ден на незаличими образи – апокалиптични, сюрреалистични, насилствени, призрачни, както монументални, така и дълбоко лични. Ужасно за запомняне, но невъзможно за забравяне.
Атентатите и последствията от тях са заснети в безброй снимки на фоторепортери, очевидци, камери, служители на реда.
Това, което не може да бъде описано с думи, се вижда на фотографиите – в очите на хората, в заснетите разрушения, в жестовете на спасителите, в огъня, в жертвените актове.
Dir.bg подготви специална галерия с най-експресивните и значителни кадри, запечатали трагедията от паметния 11 септември.
Вижте снимките ТУК