От сцената на евангелистка мегацърква диригентът на госпел хора започва вечер на молитви и учения с фразата „Ще прославим Бога! Чувствате ли радостта тази вечер?“
Хилядите, събрали се в църквата Християнски отворени врати, възкликват в един глас „Да-а-а!“.
Вечерта е 18 февруари и много от вярващите са пътували с километри, за да присъстват на продължаващото седмица събиране в Мюлуз, 100 000-ен град във Франция, близо до границата с Германия и Швейцария.
Събралите се в църквата са от цял свят. За много от тях това е апогеят в църковния календар.
Може би са усещали любовта на Бог в онази вечер, но нито един от тях не е знаел, че сред тях има и преносител на коронавируса.
Точно тази служба дава началото на най-голямото огнище на COVID-19 във Франция, една от най-сериозно засегнатите в Европа страни от вируса. Около 2500 случая на заразени с коронавирус са свързани с тази служба.
Поклониците несъзнателно после пренасят вируса към Буркина Фасо, към Корсика, към Френска Гвиана, Швейцария, в атомна електроцентрала във Франция, и дори към склад на един от най-големите производители на автомобили в Европа.
Седмици по-късно Германия частично затвори границите си с Франция, практически прекъсвайки пакт за свободно движение , който е бил в сила последните 25 г. Решението на Германия е било повлияно от огнището на коронавирус, тръгнало от църквата, твърдят запознати пред Reuters.
Църковни служители са потвърдили пред Reuters, че 17 души от паството са починали след усложнения от COVID-19.
Други религиозни служби също са свързани с разпространение на вируса: Мегацърква в Южна Корея стои зад 5 000 от случаите в страната.
Историята, разказана от членове на Християнската църква на отворените врати, както и от хората, които се борят с разпространението на коронавируса, е истинско доказателство за скоростта и яростта на инфекцията.
Когато на 18 февруари 2500 души се събират в стар търговски център, превърнат в църква, COVID-19 е далечен случай. Във Франция по това време има 12 потвърдени случаи. Нито един от тях край Мюлуз.
Франция по онова време не е наложила ограничения на масови събирания. Няма дезинфектанти, нито пък препоръки за поздрав с лакът.
„Тогава гледахме на COVID-19 като на нещо далечно“, казва Джонатан Петершмит, син на пастора и внук на основателя на църквата. Баща му Самюел е заразен с вируса, потвърждават и сина му, и говорителка на църквата.
Ден след като първият случай от църквата е идентифициран, на 29 февруари, здравните власти започват да действат по протокол. Те проследяват контактните на носителите хора, за да спрат заразата. Църквата съдействала на властите и предоставила списък на присъстващите.
Но тогава е било твърде късно. Някои от първите служители, с които се свързали здравните власти, вече били болни, обяснява епидемиологът Мишел Верне.
„Бяхме изумени. Пред нас стоеше бомба със закъснител“, посочва той.