Сякаш те се връщат назад. Петър отново взима мрежите в ръцете си, отново поема тежестта на страданието, на разочарованието, дори и предаването е нещо много трудно в сърцето на следовниците. Болката е белязала техните сърца. Господ знае колко е силно изкушението за нас да се върнем към това, с което сме се занимавали преди. По същия начин мрежите на Петър са пример за нашата носталгия към миналото“.
„Психологията ни води към мисълта, че трябва да се примирим. Тъгата успява да разочарова всяка надежда, а по този начин се разпространява най-голямата заплаха – сивият прагматизъм на живота, в който очевидно всичко се развива по нормалния начин“, каза още папа Франциск.
„Да бъдеш християнин е призив да вярваш, че Божията любов е по-голяма от всяко огорчение или грях. Една от най-големите болки или пречки, които изпитваме днес, не се корени в това да разберем, че Бог е любов, а в това, че сме започнали да го възвестяваме по такъв начин, че за мнозина това не е неговото име“, каза папата.