През месец юни 2013 година в Общински съвет Бургас постъпва докладна записка от кмета Димитър Николов относно допълнения и изменения на наредбата за
преместваемите обекти. В общи линии на павилионите за печатни издания се разрешава да продават и тютюневи изделия, както и пакетирани храни. Увеличават се и местата за преместваемите обекти. Интересно защо дребните търговци не се радват? Ами защото са дочули, че армията от „Лафки“ идва в Бургас и всички промени се правят за тях. Групата на „Седемте самураи“ – съветниците на НФСБ се събира преди сесията да гледа дневния ред (както се прави във всички партии) и разбира се, като опитни опозиционери веднага виждаме, къде ще го сърби мнозинството на ГЕРБ на утрешното заседание. Обаче идва Симеонов, който се отказа от съветник, но при сбирки преди сесия понякога идва да обсъждаме въпросите и нас ни засърбя. Т.е., поля ни със студен душ. Тегли една кратка реч, колко са хубави „лафките“ и как съществуващите павилиони на дребните търговци не са красиви. С една дума ни прикани (използвам най-точната дума) да подкрепим докладната. Тогава стана нещо, което никога не се е случвало в партията. Всички до един се обявихме против. И друг път се е случвало особено Фъртунов (светла му памет), Дражев и аз да не сме
съгласни с мнението на Валери. Това, обаче беше първият случай, в който видях с очите си, Касабов да не е съгласен с председателя. Вторият беше за обединението с Волен, ама за това друг път. Доста неща му наговорихме и за Пеевски, и за това, че общината е виновна за вида на някои преместваеми обекти. Да изготви визия и да им я наложи – никой няма да откаже. Като видя малкият бунт, Симеонов отстъпи. „- Добре гласувайте, както искате, но ви моля поне да не скачате (наш израз за сериозна критика) на микрофона. Съгласихме се и нещата се успокоиха. Като обсъдихме дневния ред, пристигнаха Манев и Бачийски от СЕК. С тях по важни въпроси съгласувахме действията си. Грях ми на душата, ама стоях в стаята и се смях, когато Бачийски убеждаваше Симеонов, че не е прав. „-Защо се смееш -попита ме Коцето?“ „-Ами защото ти за където си тръгнал, аз току що от там се връщам“- му отговорих и всички се засмяха. На следващия ден на сесията стана една: Сърце юнашко не трае. Стана първи Касабов и ги почна. След него Дражев им тегли една критика, Митев не остана назад и накрая аз завърших „скачането“. Имам запис на дебатите, но като се науча още малко с това чудо на техниката наречено компютър, ще ви ги пусна.
Разбира се (за сведение на дребния бизнес) докладната бе приета с 38-за, 7-против и 2-въздържал се. Прибрах се след заседанието в къщи изморен (защото уверявам ви не е лесно да опонираш на монолитно мнозинство, когато си само с още 6 фронтовака) и ядосан, защото дадоха най-хубавите места топтан – на фирма зад която седи Шиши, независимо, че се радвам да го гледам. Винаги се радвам, когато видя някой по-дебел от мен – чувствам се елегантен като Хален Делон. Легнах на дивана и си мисля, защо Валери ни навиваше да подкрепим докладната. Пускам телевизора и…….“Вот пожалуиста ваший апартамент….малеййй“- казваше великият Г. Парцалев. По телевизия СКАТ върви реклама на „Лафките“. А сега, де! Всяка реклама струва пари, нали! Може и без пари, ако правиш услуга на приятел. Сега въпросът е: пари ли е вземал Валери Симеонов или просто е направил услуга на Делян Пеевски. Сега вече знаете какво означава великият лаф на професор Вучков „Боже, гледам и не вярвам на ушите си“, ама в патриотичен вариант. Това е, когато Симеонов громи от трибуната на парламента ДПС, а от първия ред Пеевски възкликва: „- А леле, майкооо…!
Вуйчо Страхил.